Пет съвета, за да постигнем пълно приемане на себе си

Психотерапевтът Джулия Адлер ни предлага нейните съвети как най-накрая да приемем човека, който сме.

1. Направете списък на всички негативни обвинения, който имате към себе си и ги изчистете

Тeзи неща ви ограбват от истинската наслада да бъдете себе си. Сега, вземете всяка точка от списъка и решително я осъзнайте, разделете се с обвинението. Пишете от позицията на състрадание и прошка към самата себе си и поемете ангажимент да си простите, отказвайки да се осъждате повече. Например: „Осъзнах и оставям да си отиде цялото страдание и вината свързана с..... Аз съм склонен да си простя за това, което се е случило. Направих най-доброто, което можех. Прощавам на себе си и на всички замесени в това. Няма да бичувам себе си повече".

2. Научете се да утвърждавате своята емоционална реалност

Ние не чакаме някой друг да ни разреши да чувстваме това, което чувстваме – ние сами си разрешаваме. Нека се задължим да разберем какво се е случило в емоционалния ни свят и да поемаме отговорни действия, за да се самоподкрепим. Имаме навика за дълго да се въздържаме от това да мечтаем, постоянно крием емоциите си. Това не е като да имаме диалог със себе си за това какво е правилно или грешно – не е преповтаряне на драмата, но е признаване на това как се чувстваме и какво е да бъдем тук и сега, точно в този момент. Бъдете тук за себе си, потвърждавайки това, че вие сте ценен и това е важно за вас самите.

3. Отгледайте страхотна връзка с провала

Култивирайте в себе си куража да се разкриете и да бъдете истински. Рискувайте да бъдете уязвими. Толкова много от нас са уловени в спиралата на срама, когато провала ни напомня, че сме в ситуацията „не сме достатъчно добри“ от доста дълго време. Разграничете преживяването на провала от усещането за срам и недостига на висока самооценка, и се свържете с мъдрото знание, че провалът е перфектния учител. Не прекарвайте живота си, седейки до оградата – поемайте рискове, които ще ви накарат да се почувствате живи. Не стойте настрана от истинска интимност с другите или от непоказване на вашата привързаност или игривата ви страна.

4. Не се сравнявайте с никой друг

Ние оценяваме себе си на базата на това как изглеждаме, колко пари имаме, постигнали ли сме успех, какво притежаваме – почти е невъзможно да не го правим. Всички сме невероятно уязвими и податливи на безпокойство относно това как другите ни виждат и как ни оценяват, така че спрете да играете играта „Оцени ме“. Спрете да се питате „Как се справям спрямо другите?“. Нашата култура ни насърчава да се сравняваме с другите, да се съревноваваме по едни нездравословни начини, да вярваме, ако не сме специални или над средното ниво, ние не струваме. В много от нас съществува постоянен критичен вътрешен глас, който ни напомня за нашата недостатъчност. Вместо това, научете се да приемате, че най-доброто, което можете да направите е абсолютно достатъчно в дадена ситуация. Сравняването с другите не е печеливша тактика.

5. Научете се да приемате своите несъвършенства

Започнете да виждате, че вие не сте недостойни, защото имате несъвършенства. Колкото повече части от себе си, които не харесваме особено, успеем да приемем, толкова повече личностна свобода ние създаваме. Когато изпитваме отчаяние или несигурност, тогава ние признаваме тези „лоши“ части от себе си, но също така, тогава най-много се опитваме да скрием нашата неперфектност от света – познайте какво? Ние сме свободни, когато осъзнаем напълно, че сме разкрили и няма нужда повече да се фокусираме с толкова много енергия в опитването да прикрием нещата, които смятаме за свои недостатъци. Ако съм наясно с това, тогава мога да избера какво да правя с неприятните си качества, и то само ако искам. Няма да определям себе си чрез тях и да живея в страх, че естествената ми човешка несъвършеност е нещо срамно.

НАЗАД