Имахме среща в някакъв бар, за който тя настоя. Нарочно не й звънях, въпреки че закъсняваше доста. Повече от 15 минути след уговорения час тя се появи.
Целуна ме по бузата и каза с невинен глас, изпод вежди:
- Не съм закъсняла, нали?
Погледнах демонстративно към часовника си и отвърнах с усмивка.
- Не знам, нямам часовник.
Тя ме хвана под ръка и влязохме в бара. Настанихме се на едно малко диванче в ъгъла на заведението. Не помня какъв коктейл си поръча, но всеки път, щом протягаше леко езика си към сламката, ме пронизваше с очи. Дали заради този й поглед или заради прилепналата по нея рокля, не можех да спра да си мисля крайно неприлични неща. В съзнанието ми вече беше моя десетки пъти. Искаше ми се да се приближа на милиметри от нея, да пусна ръка между краката й, и да й прошепна всички мръсни неща, които искам да й направя. Изпитвах животинско желание да я подчиня. Да я просна на леглото и да я чукам, сякаш е моя собственост. Да й доставя такова удоволствие, каквото никой друг не би й доставял. Как ли изглежда цялата в пот и едвам дишаща? Как ли пъшка? Какво ли е изражението на лицето й, когато получава оргазъм?
Идваше ми да разкъсам дрехите
й още в бара.
Беше изминал около час, когато телефонът ми звънна. В бара беше прекалено шумно, затова излязох навън, за да говоря. Когато се върнах, тя очевидно беше платила сметката и ме чакаше подпряла се на облегалката на диванчето. Посегнах към портфейла си, но тя веднага направи гримаса. Реших да не настоявам, никога нямаше да спечеля този спор.
- Ще ме изпратиш, нали? - Този въпрос много повече звучеше като заповед, отколкото като молба.
- Не, трябва да ставам рано.
Няколко секунди я гледах сериозно, но после засмях. Излязохме от бара и тръгнахме по малките улички. През целия път не спряхме да си говорим, но щом пристигнахме пред блока й, настъпи мълчание. Не от онези неловките, а като затишие преди буря. Просто се гледахме един друг и не казвахме нищо. Миг по-късно я сграбчих за шията и впих устни в нейните. Тя ме дръпна за колана и влязохме във входа. Малкото асансьорче ни свали на осми етаж и тя отключи входната врата. Точно преди да влезем, се обърна към мен и ме спря, слагайки ръка на гърдите ми.
Избута ме назад и каза:
- Не днес.
Без да мога да обеля дори и думичка, тя дръпна вратата и ключалката щракна. Постоях малко пред вратата с надеждата това да е шега, но очевидно не беше. "Кучка" помислих си аз и бавно тръгнах надолу по стълбите. Неведнъж спирах между етажите и обмислях да се върна и да звъня на вратата, докато не ми отвори, но за щастие егото ми взе надмощие над желанията ми. След последния завой на стълбището я видях пред вратата на асансьора. Усмихваше ми се и държеше бельото си в ръка.
- Идваш ли? - Попита тя. Това отново не беше въпрос.
НАЗАД
