Косвено ние си даваме вид на свободни, но един друг се копираме. Ако някой те изкушава на пътя, да кажем, постъпва грубо, той с това ти дава един лош пример и ти да постъпваш като него. Там се огрубяват хората. Той, като ти каже една груба дума, поставя те на изкушение и ти казваш: "Чакай, и аз мога да ти кажа нещо подобно!" Кажеш му още по-лоша дума. Е, питам: двама души, които си казват лоши думи, какво постигат? Огрубяват се – нищо повече. Там е всичката мъчнотия. Затуй в езика си, в мисълта си трябва да сте въздържани, ако искате да вървите успешно.
За пример, кажа някому една груба дума, а след това искам да зная дали е груба, или не. Как ще проверя? Ето как. Ще кажа някому: моля ти се, кажи същата дума на мен, за да я опитам! Каже ли ми я, ще зная вече, каква е тази дума и какъв ефект произвежда.
Всяка груба дума се отразява вредно върху нервната система на човека. Защо? Защото тя се връща обратно върху него. Както каруцата разтърсва човека, така и трептенията на грубите думи, на отрицателните мисли и чувства произвеждат сътресение на нервната система и човек заболява. За предпочитане е да вървите пеш, отколкото да се качите на каруца, която ще ви разтърси до последната клетка. Като знаете това, пазете се от мисли, чувства и постъпки, които разтърсват нервната система. От какво се нуждае каруцата? От пружина. Трептенията на човешките думи, мисли и чувства също се нуждаят от пружина, т.е. от мекота...
Казано е: „Блага дума отваря железни врата“. Следователно, кажи на човека една блага дума, да го повдигнеш и успокоиш. Острата, груба дума възбужда, дразни човека. Благата дума е естествена храна за човека. Дай му сладка храна, ако искаш да ти благодари.
Автор: Петър Дънов
НАЗАД
