Дори когато бащата физически отсъства от живота на детето, той присъства в неговата фантазия. И мисления диалог с него продължава, дори когато детето стане възрастен човек. Доказателство за това е отвореното писмо на блогъра Киану Габриел Кърк. Той е написал писмо до баща си, когото никога не е виждал.
"Скъпи Джон Доу!
Знам, че името ти е друго. Впрочем, аз не се опитвам да го науча, не виждам смисъл в това. Може би си мислиш, че искам да ти кажа колко лош баща си, как трябва да те е срам от това, че си ме изоставил. Но грешиш. Искам да ти кажа нещо съвсем друго...
Аз ти прощавам!
Прощавам ти за това, че не беше до мен - това ме направи по-силен. В детството, когато в нашето училище отбелязвахме Деня на бащата, с мен беше дядо ми. И когато ме питаха: "Къде е баща ти" - казвах, че аз нямам баща, но това е най-добрият му заместник. Дядо също е бил баща и следователно знаеше как да ме научи да бъда силен и да се държа като джентълмен. Той винаги ме учеше да не се предавам пред никого и пред нищо. Той ми обясни, че не трябва да се унижавам пред никой, никога.
Прощавам ти за това, че ме отхвърли - благодарение на това аз намерих хората, които заслужават моята привързаност.
Прощавам ти за това, че ме отхвърли - благодарение на това аз намерих хората, които заслужават моята обич.
Баба ме научи да бъда учтив и почтен. Тя ми обясни, че трябва да бъда честен, защото и най-красивата лъжа винаги е по-лоша, от най-неприятната истина. Тя не ми позволяваше да показвам неуважение към другите и ако това се случваше, наказанието никога не закъсняваше. След това не съм имал никакво колебание.
Прощавам ти за това, че не си станал мой родител, защото майка ми го компенсира двойно. Тя започна работа веднага след раждането ми. Отгледа две деца, работейки от сутрин до вечер и ни осигури всичко необходимо. Не винаги можеше да ни даде това, за което мечтаеше, но ние сме й безкрайно благодарни за всичко. Работеше като роб, за да можем да отидем някъде през ваканцията и да си починем чудесно. Тя присъстваше на всяко важно събитие в живота ми, на всички мои спектакли и концерти, със сигурност всичко е фотографирала и наистина се гордееше с всяко мое постижение.
Работата е там, че аз не искам да ти доказвам, колко струвам, аз искам да го докажа на себе си.
Прощавам ти за всичко, защото без твоето присъствие успях да се самоусъвършенствам. Без теб тръгнах в първи клас, без теб получих диплома за висше образование. Накрая разбрах кой съм и какъв искам да бъда. Сега знам кой ще бъде образец за мен, когато аз стана баща. Твоето отсъствие предопредели моите успехи, то само ме буташе напред, мотивираше ме да постигам все повече и повече.
Работата е в това, че аз не исках да доказвам на теб колко струвам, исках да го докажа на себе си.
Поглеждайки назад, виждам, че семейство ми и всички любими хора, които се появяваха в живота ми, успяха да запълнят празнината, от твоето отсъствие.
Искам да знаеш, че нито факта, че те няма, нито това че скъса с мама, нито факта, че избяга от проблемите, мен не успя да ме сломи. Светът, в който живея съществува и без теб. Искрено се надявам че си намерил своето щастие.
Прощавам ти за това, че неволно си ми станал баща, въпреки че изобщо да не съм ти бил нужен.
Искрено: Твоят син
НАЗАД
