В САЩ през месец май празнуват Деня на майката и по този повод Кейт Швайцер решава да напише писмо, в което да излее чувствата си. Сигурни сме, че много майки са се чувствали по същия начин на своя първи Ден на майката.
„Скъпо мое дете,
Това е първият ми Ден на майката. Всъщност е нашият първи Ден на майката. Преди да се появиш ти, се възползвах от всяка възможност, за да празнувам – обичах рождените ми дни и нямах нищо против да съм в центъра на вниманието. Все пак съм зодия Лъв. Но този път заслугата не е изцяло моя. Без теб днес нямаше да имам повод за празнуване, защото ти ме направи майка. Денят на майката не е само мой. Той е за теб и мен. Наш.
Преди да се родиш, аз бях тази, която те носеше в себе си в продължение на 9 дълги месеца.
Но в деня, в който ти се появи на този свят, в мига, в който се срещнахме, всичко се свеждаше до теб и мен. Да, твоя татко беше там, но моите ръце, треперещи и потни от прилива на адреналин, те прегърнаха първи. Имаше нужда да легнеш на моите гърди. Моят пулс успокояваше твоя.
През първите няколко седмици и други имаха възможността да те прегърнат, но ти имаше нужда от моето тяло. Моята кърма ти помагаше да растеш, грам по грам, килограм по килограм. Все още всичко се свеждаше до теб и мен.
Много скоро ти започна да пиеш от шише и други хора имаха възможността да те нахранят. Но аз бях тази, която прекарваше всеки миг с теб. Аз бях тази, която ти четеше книжки, която си играеше с играчките ти, докато ти ме гледаше любопитен. Аз бях тази, която забелязваше и най-малките промени – погледа, задържан малко по-дълго, съзнателно изпънатата ръчичка. Бяхме само ти и аз.
След няколко месеца аз се върнах на работа и някой друг трябваше да прекарва деня с теб. Но аз бях тази, която прекарваше до теб всеки час на нощта, в който имаше нужда от мен. Аз бях тази, която се будеше и ставаше, за да утеши. Аз бях тази, която бдеше над теб в 3 през нощта, когато всичко е потънало в мрак и всички останали спят. Ти и аз.
Но след това започна да спиш спокойно всяка нощ. Първо спеше без прекъсване по 6 часа, после по 8 и накрая по 10 часа. Повече не се нуждаеше от мен. И аз се разплаках.
Плаках, защото трябваше да приема, че не винаги ще бъдем само ти и аз. Разбира се, че все още ще се нуждаеш от мен. Но след всеки изминал ден, месец, сезон ставаше ясно, че ти ставаш по-независим. Съвсем скоро няма да си вече бебе.
Скоро няма да има нужда да те нося. Ще започнеш да пълзиш, после ще ходиш, после ще тичаш. Когато те прегръщам, нетърпеливо ще се измъкваш от ръцете ми, за да изследваш света около теб, света извън моята прегръдка. Скоро няма да има нужда да ти сменям памперсите. Няма да има нужда аз да те обличам. Ще искаш да избираш сам дрехите си. Няма да има нужда аз да те храня. Все още не сме стигнали до етапа, в който ще ти режа пилешкото или ябълката на малки хапчици, но съвсем скоро и този период ще е зад гърба ни. Няма да има нужда да ти чета, защото ще се научиш да го правиш сам. Накрая дори няма да има нужда да слушам историите ти, да отговарям на въпросите ти и да решавам проблемите ти. Разбира се, или поне се надявам, че ще искаш да го правя, но и двамата знаем, че ще можеш да решиш всеки проблем сам.
Нямам много време, в което ще сме само аз и ти. Съвсем скоро животът ти ще бъде пълен с роднини, приятели, съученици, учители и верни другари, на които ще доверяваш историите си.
Затова на този Ден на майката, нашия първи Ден на майката, няма да се излежавам, въпреки че би било хубаво да си почина. Няма да приема предложението на татко ти и да отида сама на спа процедури. Вместо това оставам точно тук. Само ти и аз.
С обич,
Мама“
НАЗАД
