Писмо на австралийската журналистка Леа Картър до майка ѝ, след като и тя самата вече има дъщеря
„Скъпа мамо,
Знам, че минаха цели пет часа откакто говорихме по телефона, но как си? Научи ли се вече да използваш Facebook? А пунктуация в текстовите съобщения? Колко непознати видяха снимката на моето бебе в последните пет минути?
Винаги бяхме най-добри приятелки, ти и аз. Всеки ден разговаряхме по телефона. Но сега, когато и аз имам дъщеря, а ти стана баба, има няколко важни неща, които бих искала да ти кажа.
Първо, благодаря ти.
Благодаря ти, че изтриваше дупето ми хиляди пъти на ден, и че на тези странни цветове и остри миризми от моите памперси си гледала с нежност, вместо с ужас.
Благодаря ти за всички жертви, които си правила заради мен. Знам, че си отлагала много неща, които са били важни за теб, за да бъдеш с мен във всеки един момент, когато съм се нуждаела от теб. Наистина го оценявам.
Благодаря ти, че ме поставяш на първо място, винаги и днес.
Благодаря ти, че все още ме защитаваш. Сега осъзнавам, че и самата мисъл нещо лошо да се случи с мен би била достатъчна, за да те разплаче и да предизвика спазми в стомаха.
Благодаря ти, че безусловно ме обичаш.
Благодаря ти, че ми вдъхваше увереност, че мога да постигна всичко, което си представя. Научи ме, че няма лесен начин и че моята стойност е много повече от това как изглеждам или какви дрехи нося.
Благодаря ти, че си добър пример. Ти си силна, страстна, любезна и щедра жена и аз искам да бъда като теб!
И ти благодаря, че никога не ми слагаше тези смешни панделки за коса, когато бях малка. Преди да се роди дъщеря ми, купих няколко и сега осъзнавам, че наистина изглеждат глупаво.
Второ, съжалявам.
Съжалявам за всеки път, когато съм ти казвала лоши неща. Сега мога да си представя колко те е боляло.
Съжалявам, че не ти повярвах, когато ми каза, че да се возя в кола с младежи в гимназията е лоша идея. Сега съм напълно съгласна с това.
Съжалявам, че съм те мъчила със събуждането си много пъти през нощта. Лишаването от сън е истинско мъчение, нали?
Също така съжалявам, че не исках да ставам от леглото като тийнейджър.
Съжалявам, че се съжалявах, защото нямам брат или сестра. Сега знам защо не си имала и друго дете.
Разбирам, че е трудно да бъдеш родител, че не идва винаги естествено, че трябва всеки ден да работим. Знам, че някога си била уплашена, объркана, под стрес и прекалено уморена. Благодаря ти, че си мислиш, че аз затова съм била ценна.
И накрая, ти честитя.
Поздравления за това, че работиш най-трудното нещо на света през последните 27 години. Показа безкрайно търпение, безкомпромисна отдаденост и реална, истинска любов.
Ти си невероятна. Това е нещо, което би трябвало да ти казвам по-често.
С любов,
Аз“
НАЗАД
