Скъпа бъдеща любов на живота ми,
Знам. Трябваше да го напиша по-рано. Моля те, прости ми. Усещам, че ти започваш да мислиш, че не съществувам. Но аз съм тук! И просто исках да знаеш, че дори да изглеждам толкова неуловим като еднорог сред поле от четирилистни детелини, аз всъщност съм съвсем близо.
Аз съм точно зад ъгъла, малко по-надолу по улицата, във Фейсбук, дори може би в офиса ти или близкото кафене, напълно непознат. Веднъж те погледнах в метрото. Видях те в другия край на стаята на онова парти, дори те плъзнах надясно в Tinder. Но все още не е дошло нашето време. И знам, че се питаш защо.
Наистина не е честно, че е трябвало да чакаш толкова дълго, да ходиш по срещи на сляпо, да търпиш незадоволителен секс, да се примиряваш с връзки, които не искаш, да се чувстваш неразбрана, да плачеш от самота и да прегръщаш възглавницата, докато заспиш нощем. Толкова съжалявам, любов моя!
Заслужаваш обяснение. Затова реших да ти го дам. Наистина ми отне много време да го призная пред себе си, още повече пред теб, затова трябва да знаеш, че всяка една дума написана тук е истина.
Причини защо не сме се срещнали все още, без специален ред:
1. Не съм си направил списък с всички неща, които ти трябва да бъдеш.
2. В момента съм с грешния човек.
3. Не съм готов да бъда обичан безусловно.
4. Тъй като все още не съм сглобил живота си, се страхувам, че може да ме отхвърлиш.
5. Все още вярвам, че драмите са израз на любов.
6. Съвсем целенасочено съм постоянно зает, за да не позволя на сърцето си да мисли вместо главата.
7. Имам нужда да се срещна с повече хора, за да разбера какво харесвам и какво не харесвам.
8. Няма да мога да те оценя, преди животът наистина да "ме срита отзад".
9. Прекалено съм фокусиран върху собствените си нужди.
10. Не знам как да създам онова усещане за "дом", което нося в сърцето си.
Очевидно, все още съм далеч от най-доброто, което мога да бъда. Дори все още не съм себе си - опитвам се да разбера кой съм аз всъщност. Сигурен съм, че дори вече да се бяхме срещали, ти нямаше да ме харесваш толкова, колкото ме харесваш сега. Много е възможно да сме се свалили веднъж, след което да съм си тръгнал, без да ти кажа каквото и да било; или пък всъщност съм взел номера ти, но никога не съм ти се обадил, поради някоя от причините, изброени по-горе.
Бъди търпелива с мен, скъпа моя.
Знай, че си проправям път към теб. Затова, не пилей повече време в мислене къде съм или къде не съм. Просто се постарай да направиш живота си вълнуващ и цялостен, за да може когато най-после се срещнем един ден, да си дарим взаимно радост, защото и двамата вече сме щастливи по отделно.
Знам, че това отнема повече време отколкото ти се иска. Много по-бавно е отколкото аз самият си го представях. Но съм тук. Това съм аз и ти говоря. И няма да ходя никъде.
Не се отказвай от мен.
Вечно твой:
Любовта, която все още не си срещнала.
От Emily Bracken