Пише ти мама, с любов най-голяма!
Как си там сине, в тази нова Родина?
Казват била като китна градина.
Ние тук на село, сме също добре,
имаме вече и малко козле.
Малко кокошки имам из двора,
ама много крадат пустите хора.
Баща ти добре е, все е с овцете,
пак наболяват го сине, ръцете.
Падаме , ставаме, още живеем,
сегиз-тогиз се даже и смеем.
Пенсийките вчера ни увеличиха,
с шест лева сине, те ни дариха.
По добре в тези кризи горещи,
с тях да си бяха запалили свещи.
Мизерен народа е, не ще да кротува,
но не е на хубаво да се той и бунтува.
Там стой майка, недей се завръща,
България вече не е тъй съща...
А аз тука сине, ще се с всичко оправя,
целувам те синко, и недей ни забравя.

Мама