X

Писмо от Ван Гог до човечеството

от в 10:44 на 10.02.2015 в Свободно време | Книги и цитати


Писмо от Ван Гог до човечеството

Писмо от Ван Гог до човечеството

Ако се стремим да живеем честно и искрено, ще получим истинските болки и разочарования, които са неизбежни като грубите грешки и злините, които ще извършим и все пак по-добре е да горим вътрешно, макар и да грешим, нежелали да си останем тесногръди и прекалено предпазливи.

Човек трябва да обича колкото може повече, там е истинската му сила, защото: който много обича, той много върши и много може, и това, което е сторено с любов - е сторено добре. Да кажеш малко, но смислени думи е по-добре отколкото да говориш много думи, които да са само празен шум и са толкова по-ненужни, колкото по-лесно ги изговаря устата. Ако истински обичаме достойното за обич и не прахосваме любовта си по незначителни, празни и суетни неща, ще виждаме по-ясно пред себе си и ще станем по-силни. 

Колкото по-скоро се помъчим да овладеем определен вид дейност, определена професия и да си изработим един относително самостоятелен начин на мислене и действие и колкото по-твърдо се придържаме към здрави принципи, толкова повече укрепва и характерът - това съвсем не значи, че трябва да станем тесногръди.

Да постъпваме така е мъдро, защото животът е кратък и времето минава бързо: когато ни бива в една професия и разбираме добре една работа, добиваме поглед и знания и за много други неща.

Понякога е хубаво да обикаляме много по света и да общуваме с много хора, пък и това е често наш дълг и призвание, но който предпочита да си остане сам и спокойно да работи, и да има съвсем малко приятели, той се движи с най-голяма увереност сред хората и по света. 

Не трябва никога да се осланяме на това, че сме се отървали от грижи, трудности и пречки, нито да се стремим към лек живот. Дори и сред образовани кръгове и в най-добра среда, и при най-благоприятни условия трябва да запазим нещо от първичната същност на един Робинзон Крузо или на естествения човек, иначе не ще намерим опора в себе си. Никога не бива да оставим вътрешния огън у нас да угасне, трябва да го поддържаме. Който запазва за себе си нищетата и я обича, той притежава голямо съкровище и винаги ще чува ясно гласа на съвестта, а който слуша този вътрешен глас, най-добрия дар Божи, и го следва, ще намери накрая в него приятел и никога вече не ще бъде сам. 

Щастлив е, който вярва в Бога, защото той ще надмогне накрая всички мъки в живота, макар и не без труд и страдания...

Това, от което се нуждаем, е безкрайното и прекрасното - ни повече, ни по-малко, и добре ще стори човек да не се задоволява с нищо по-малко и да не се чувства спокоен, докато не го е постигнал.

                                                                             Амстердам, 3 април 1878 година

За Дамите, на които е станало по-интересно сме приготвили и няколко цитата от книгата „Писмата на Ван Гог до брат му Тео”: 

"Човек може да носи голям огън в душата си и никой да не идва да се сгрее на него. Минаващите не виждат нищо освен малко дим, който излиза горе от комина, и отминават всеки по своя път."

"Какво да се прави тогава? Да поддържаш огъня в душата си, да носиш солта на земята в себе си, търпеливо - ала и с какво нетърпение! - да чакаш, да чакаш часа, когато някой ще дойда да поседне - и да остане, знам ли?
Дано всеки, който вярва, дочака този час...."

 "Птицата, която се намира в клетка, много добре разбира през пролетта, че се случва нещо, за което е нужна. Тя прекрасно усеща, че трябва да направи нещо, но не може. И няма представа какво точно трябва да стори. Отначало тя не успява да си спомни нищо, после в нея се заражда смътен спомен и тя си казва: Другите вият гнезда, зачеват птиченца и мътят яйца.”

И ето, тя вече бие главата си в стените на клетката. Но клетката не поддава, и птицата полудява от болка...

"Вещите западат и овехтяват, а щурчетата си остават същите като по времето на Сократ, който толкова ги обичал. И те, разбира се, говорят на старогръцки."

"Всеки път, щом видя звездите, започвам да мечтая – също толкова непроизволно, както мечтая, гледайки черните точки, които обозначават градовете върху картата."

"Защо, питам се, светлите точки върху небосклона трябва да са по-труднодостъпни за нас от черните точки върху картата на Франция?
Подобно на влака, който ни води към някой град, смъртта ни отнася при звездите. Всъщност в това съждение безспорно е само едно: докато сме живи, не можем да отидем при звездите. А когато умрем не можем да се качим на влак."

 Изкуството е нещо, което се създава не само от човешките ръце, но и с нещо друго, което извира от извора, скрит в душата ни.

 "За да живееш и да се трудиш за човечеството, трябва да умреш за себе си."



Теми   Ван Гог | книга | писма | писмо | цитат

Още по темата

Коментари

Зареждане






x

Ако не искаш да получаваш най-интересните статии, натисни тук.