В атентатите, които окървавиха Париж в петък, смъртта си намериха 129 невинни жертви. Една от тях бе Eлен Лейри, убита в концертната зала Батаклан.
В памет на съпругата си, Антоан Лейри публикува на своята стена във Facebook писмо до терористите. В него той казва, че атентаторите са се провалили в опита си да всеят омраза и страх у тези, които са загубили приятели и членове на семействата си в терористичните атаки.
Ето и пълния текст на неговото писмо:
"В петък вечерта откраднахте живота на един невероятен човек, любовта на моя живот, майката на моя син, но няма да получите моята омраза.
Не знам кои сте и не искам да зная - вие сте мъртви души. Ако този Бог, заради когото убивате безразборно, ни е направил по свой образ и подобие, всеки куршум в тялото на съпругата ми е рана в неговото сърце.
Така че, не, няма да ви дам подаръка да ви мразя. Вие искате точно това, но отговорът на омразата с гняв означава да ви отвърна със същото незнание, което ви е направило това, което сте.
Искате да ме е страх, да гледам на своите съграждани с недоверие, да жертвам свободата си заради сигурност. Е, загубихте.
Видях я тази сутрин. Най-накрая, след като чаках няколко дни и нощи. Тя беше също толкова красива, колкото когато тръгна в петък вечер, също толкова красива, колкото когато се влюбих в нея безнадеждно преди 12 години.
Разбира се, че съм съсипан от скръб, признавам ви тази малка победа, но тя ще бъде кратка. Знам, че тя ще бъде до нас всеки ден и че ще се срещнем отново в рая на свободните души, до който вие няма да имате достъп.
Ние сме двама, аз и моят син, но сме по-силни от всички армии по света. Нямам повече време, което да отделя за вас, трябва да го посветя на Мелвил, който току-що се събужда. То е едва на 17 месеца. Както обикновено той ще хапва, след това ще си играе и през целия си живот това малко момченце ще бъде заплаха за вас, защото ще бъде щастливо и свободно. Защото, не, няма да имате и неговата омраза."
Трудно е да отговориш на насилието с любов към свободата, трудно е да преживееш тежка загуба с мисъл за щастие, трудно е, но вероятно това е единственият път към разрешаването на всички конфликти, които крием в душите си.
НАЗАД
