Днес, на 8 юни, ни напусна големият български поет, публицист и общественик Евтим Евтимов, съобщиха от Издателство „Захарий Стоянов".
Евтим Евтимов е роден на 28 октомври 1933 г. в Петрич. През 1952 г. завършва Института за начални учители в родния си град и работи като учител 10 години. През 1951 г. във вестник „Пиринско дело" се отпечатва първото му стихотворение. От 1953 г. сътрудничи активно на периодичния печат, някои от изданията, в които е бил главен редактор, са „Пламък", „Литературен фронт" и „Родолюбие".
Евтим Евтимов беше един от най-популярните ни съвременни поети и един от най-обичаните автори. Евтим Евтимов посвещава едни от първите си стихове на България, а в любовната лирика следва традициите на Яворов и Дебелянов. Заедно с Тончо Русев, който пише музиката, Евтим Евтимов е автор на над 100 песни.
Поклонението ще се извърши на 10.06.2016 г., петък, от 11.00 часа във фоайето на Народния театър „Иван Вазов".
А в негова памет искаме да ти припомним три от невероятните му любовни стихотворения:
ОБИЧ ЗА ОБИЧ
Аз назаем не съм те прегръщал
и назаем не съм те мечтал,
всяка ласка под брой да ми връщаш.
Мен ми стига, че нещо съм дал.
Може днес да не дойдеш на среща
но след ден,
но след два,
но след три
да потрепне в душата ти нещо
и за мен да преминеш гори,
над които небето поклаща
обгорено от бури платно.
Може дълго писма да не пращаш,
но да сложиш две думи в едно
то за двеста писма да вълнува
и за двеста да има цена.
Може само веднъж да целуваш
ала тази целувка една
до последния дъх да гори,
до последния дъх...
и до гроба.
Стига заеми!
Стига везни!
Искам
обич за обич.
СЪНУВАЛ-НЕСЪНУВАЛ...
Сънувал-несънувал първа среща
разделял-неразделял своя сън,
една любов на прага те посреща,
но истинската пак зове отвън
Умирал - неумирал с тайно слово,
измамван-неизмамван от жена,
ти може да се влюбиш пак отново,
но истинската само е една.
Загубил-незагубил чувство нежно,
намерил-ненамерил свой обет,
ти може да сънуваш нещо прежно,
но истинското да е там, напред.
Заричал-незаричал огън вечен,
издигал-неиздигал длан за мъст,
ти може на една да си обречен,
но друга да е истинския кръст.
Откривал-неоткривал радост жива,
очаквал-неочаквал, пял-непял...
И тъй - живота бавно си отива,
и взема туй, което ти е дал.
АЗ ВСИЧКИ РАДОСТИ НА ТЕБЕ ДАДОХ...
Аз всички радости на тебе дадох,
аз всички песни с тебе споделих,
аз всички пътища по теб изстрадах,
аз всички дни на тебе посветих.
Аз всички удари след теб събирах -
душата ми една не изгоря ...
И ако трябва утре да избирам,
отново тебе аз ще избера.
НАЗАД
