Малко хора бяха чували името на тази храбра жена преди 2007 г., когато беше номинирана за Нобелова награда за мир. Но историята й е наистина изумителна и заслужава да бъде разказана.
Ирена Сендлерова (наричана още Сендлер) е родена през 1910 г. във Варшава под името Ирена Кшузановска. Баща й я научава на много ценни уроци за живота, но най-важният от всички е как да помага на онези в нужда.
Бащата на Ирена бил лекар, но през 1917 г. се разболява от тиф, докато помага на тежко болни пациенти, които колегите му отказали да лекуват, сред тези пациенти имало и много евреи. Ирена е едва 7-годишна, когато той умира. Въпреки че я напуска на тази крехка възраст, неговият пример я следва неотлъчно цял живот и тя смело върви по неговите стъпки. След смъртта му някои от изтъкнатите членове на еврейската общност решили да се отплатят за добрината му и предложили на майката на Ирена да платят за образование на дъщеря й, но тя отказала. По-късно Ирена се записва да учи „Полска литература“ във Варшавския университет. Там се опълчва на създаденото разделение между евреи и неевреи, според което евреите трябвало да седят само на определени места. След нейния протест са й отнети студентските права за три години.
След това Ирена решава да стане медицинска сестра и често раздава храна и дрехи на нуждаещите се семейства. Когато антисемитизмът завладява Европа, Ирена продължава да помага на еврейските семейства, въпреки опасността.
През 1939 г. Полша е окупирана от Германия и всички евреи са изпратени във варшавското гето. Условията там били непоносими и ужасяващи и е трудно да си ги представим днес. Ирена решава да помогне и се записва в тайна организация, подпомагаща евреите. С влошаването на ситуацията Ирена осъзнала, че един ден може да й се наложи да рискува собствения си живот, за да помогне на другите. Въпреки опасността, Ирена не се изплашила и продължила делото си.
Ирена, с помощта на другите членове на организацията, успява да спаси няколко възрастни и множество деца от гетото. Ако били оставени там, децата със сигурност са щели да загинат, заради лошите условия и липсата на достатъчно храна. Децата, които Ирена измъкнала, били осиновени или оставени в сиропиталища. Въпреки че намеренията на Ирена били добри, не всички жени в гетото били готови да се разделят с малките си деца и били недоверчиви към тази непозната. Те нямало как да знаят, че ситуацията ще стане много по-опасна и повечето евреи ще бъдат изпратени в концентрационни лагери.
Германците държали гетото под строго наблюдение, затова Ирена трябвало да прибягва до няколко трика. Обикновено тя криела децата в линейката, с която превозвала тежко болни пациенти. Но след време мерките били затегнати и Ирена трябвало да приложи повече хитрост. Тя криела децата в чували с храна, в кофи за боклук, в куфари и дори в ковчези. Понякога децата се измъквали по тръбите или чрез система от подземни тунели.
По този начин Ирена успяла да спаси 2500 деца от сигурна смърт. Тя пазела информация за всяко дете в стъклени бутилки и буркани, заровени в градината на съседите й.
Планът й бил напълно успешен, докато един ден германците не разбрали какво се случва. Ирена веднага била изпратена в затвор, където била измъчвана. Въпреки непоносимата болка и унижението, Ирена никога не издала децата, които е спасила, или пък членовете на тайната организация. Нацистите обаче били намерили достатъчно доноси за нея и я осъдили на смърт чрез разстрел. Но съдбата имала други планове. Някой успял да подкупи пазача и Ирена избягала. На другия ден навсякъде из града се появили плакати, на които пишело, че е била разстреляна. Ирена също прочела тези съобщения и знаела, че от този момент нататък трябва да живее под фалшиво име.
След войната Ирена изровила бутилките, съдържаща бележките й за децата, и ги предала на правителството, което се опитвало да намери всички оцелели евреи в Полша. За съжаление повечето от родителите на тези деца били загинали в концентрационните лагери.
След войната Ирена се омъжила за втори път, родила три деца и живяла щастлива, знаейки че по време на войната е постъпила правилно. „Причината да помогна на тези деца се корени в детството ми“, казва Ирена. „Бях възпитана, че трябва да помагаме на онези в нужда, независимо от тяхната националност или съдба.“
През 2007 г. Ирена беше номинирана за Нобелова награда за мир, но тогава победител стана Ал Гор. Година по-късно, на 98-годишна възраст, Ирена умира. Делото й обаче няма да бъде забравено. Тази жена със златно сърце е пример за всички нас и ни доказва, че на света има хора, които са достатъчно смели да рискуват живота си в името на доброто.
НАЗАД
