Отдавна си признах, че мога да се пенсионирам спокойно от домакинските задължения покрай Теодорчо, който е вманиачен да ми помага. Нищо не му е чуждо – мие чинии (докато не е целият вир вода); мете (докато не навре боклука под мебелите и по ъглите); пуска прахосмукачка (докато не събори нещо с телескопа); готви (никога не оставяйте нищо на котлоните...особено ако е пластмасова купа...); пуска пералня (ако не я изключвах централно досега да е изпрал и дистанционното); мие и бърше пода (докато паркета не се подуе); подрежда (Боже, знам всяко конче от всеки шкаф, вадят се и се връщат ежедневно). Желание да искаш - бол. Ама защо всички пътища водят към събраната купчина боклук на земята? И все пак е безспорно във вихъра си, когато ми помага с простирането.
Прането е в коша, свежо и чисто, а аз отварям сушилката. Теодор вече е връхлетял дрехите като въшка първокласник. Вадя тениска, тупам, опъвам и простирам. Обръщам се. Теодор излиза от стаята, влачейки две блузи след себе си. След малко се връща с потник и чорап. Отивам да търся мокрите дрехи – разбира се, са натъпкани в гардероба. Обратно при сушилката, Тео е метнал отгоре сухите дрехи, които си е донесъл отгоре при мокрите. Продължавам с простирането, докато се навеждам към коша, той решава да подобри моята методология и сваля дрешка по дрешка от сушилката. Явно не съм ги била изпънала добре. Вдигам двете свалени дрехи, той е извадил още три от коша и пак е тръгнал на някъде. Чудя се след колко дължини по пода праните дрехи трябва пак да минат през пералнята.
И така, аз слагам, той сваля. Аз опъвам, той мачка. Аз се навеждам, той мята горе на топка други на сушилката – мокри, чисти и мръсни. Помага ми детето. Чат-пат ми донесе още нещо от някой шкаф. След средно 40 минути до час съм готова, проверила съм да не съм пропуснала нещо в гардероба навряно на топка и още мокро, а Тео се е намъкнал в коша и чака да го повозя. Аз бутам, той вика бррръъъъъъмммм доволен от добре свършената работа.
Прибира се мъжа, пита какво сме правили днес. Миииии, хранихме се, играхме и простирах – баси, нищо не съм свършила, а цял ден не съм сядала.
НАЗАД
