Буда извел учениците си сред дърветата. Разходката била дълга и младите мъже ожаднели. Тогава в далечината видели малко изворче. Втурнали се към него, но толкова бързали, че се сбутали пред него и водата се размътила. Не ставала за пиене...
Ядосали се. Чудели се как да изчистят водата. Опитали се да махнат мътилката, но само станало по-лошо. Буда ги гледал мълчаливо. Изчакал да спрат с опитите си и ги подканил да продължат по пътя си. Учениците не искали да се откажат - били жадни, ядосани, нетърпеливи... Буда обаче бил непреклонен и младите мъже трябвало да го последват, макар и неохотно...
На връщане, няколко часа по-късном групата отново минала покрай изворчето. Никой не тръгнал към него, но Буда ги накарал да спрат.
- Погледнете водата - казал им той.
Учениците се приближили. Мътилката се била уталожила на дъното. Водата била кристално чиста...
Понякога трябва да спрем с опитите си да "оправяме" всичко. Понякога трябва да се откажем от стремежа си към контрол и да изчакаме нещата сами да се подредят. Защото това, което трябва, се подрежда. А това, което не трябва, няма да се подреди, колкото и да опитваме...
НАЗАД
