X

"Пощенска кутия за приказки" представя: Писмата на леля Евдокия

от в 15:28 на 27.10.2016 в Свободно време | Книги и цитати


"Пощенска кутия за приказки" представя: Писмата на леля Евдокия

Най-новият проект на "Пощенска кутия за прикацки" носи името "Писмата на леля Евдокия", а зад него стои мистериозната леля Дочка.

На своята страница във Фейсбук тя е споделила любопитна информация за себе си: "Стара мома съм, но с млад дух. Обичам да правя добро на хората, зашот съм много изстрадала и даже съм бита и пребита и от третия етаж фърляна. Родена съм в село Куртово Конаре, област Пазаржишка. После съм била в Пазарджик на училище. Завършела съм Манджата. С пълен оспех. Само една тройка ми остай по химия оназ скокарджа, ма нищо. Здраве да е. После съм работела като секретарка, ама още бях млада и убава. То и сега съм убава де, ма егенето друго казва. Сега работя на един много елитен магазин за обувки, италиански са. А магазина е в Германия."

Цена 12 лв. 

Поръчай книгата от тук

Книгата "Писмата на леля Евдокия" ще бъде представена официално на 31 октомври в Sofia Live Club от 19ч, преди следващото издание на ПК за приказки, посветено на Хелоуин.

Ако искате да се запознаете с леля Дочка на живо и да получите от нея автограф, селфи и мъдрост, можете да направите това на 1 ноември в книжарница Хеликон. Повече за събитието вижте тук.


"Едно време колко ядове брах с таз виза, кога додох в Германия. То тогава още даваха визи. Олееее, викам, ми ако не ми дадат? Те само на по-младите дават. И не знам бъкел немски на туй отгоре. Ако ма затворят в една стая и да кажат, Евдокийо, джан джан? И аз хич няма да му разбера.

Бяхме с една друга българка, Стефка от Чепеларе. Добре, че беше тя, инак даже не знаех къде да ида. Флизаме вътре. Няма да го забрая никой път. Отпред седи един чичка, на главата си турел едно кукуриго. И как са наежел само, кат петела на баба Таша от Куртово Конаре, много проклето животно. Минават хората по пътя, петела ги гледа от двора, прескача оградата, засилва са подир тях и без да го усетиш, ти са фърля на главата. На колко хора им изкара акъла. Накрая баба Таша кат са ядосала един ден и го сиктирдосала набързо. И вика през двора: Дочее, ела да видиш ква чорба съм наготвела за Бог да прости. Викам кой умрял ма бабо Ташке? Тя вика: "Ааа, ней умрял, ами геройски загина за свободата на народа"

Флязахме за виза, вътре всичкото го обзавели в сиво и един килим, кадет не е виждал прахосмукачка таз година. Каза гутенморген и хич не си дигна погледа, да види кой флиза.

Седнахме, кикимората гледа страшно, Стефка са обеснява нещо и си криви блажно главата кат чирпанско говедо, аз само са усмихвам, ма вътрешно да не мислиш, че мий смешно. Чак ми са ревеше. А колко пъти са припотих, чак кълките ми бяха мокри отдолу и са лъзгаха по тоз пласмасов стол. По едно време тури тя, кикимората, едни очела и зачатка на компютъра си, после са въртя насам-натам, отваря едни гардероби, вади едни листове, цяла книжарница. Накрая даде на Стефка всичката тая хартия и каза - подписвай тука. После даде и на мене да подпиша, взе паспортите, залепи едно лисче вътре и свали очелата. Викам щом сваля очелата, на хубаво ша е.

ГУТЕН ТАГ ДОЙЧЛАНД!"

 



Теми   пощенска кутия за приказки

Още по темата

Коментари

Зареждане






x

Ако не искаш да получаваш най-интересните статии, натисни тук.