Всяка майка се стреми да даде най-доброто на детето си. Тя иска рожбата ѝ да расте здрава, спокойна и уверена в себе си. Но на практика младите майки попадат под натиска на бабите, роднините, приятелките, които се опитват да ѝ предадат своите виждания, за това как се възпитава и отглежда едно дете.
„Не го носи на ръце, че после няма да иска да слезе”, „Не го слагай да спи в леглото до теб, че после няма да заспива в креватчето си!”, „Храни го в определени часове, че иначе ще го разглезиш” – това е само малка част от „мъдростите”, с които най-често се сблъскваме. И тук е мястото да определим, кое е правилно и кое не бива да правим наистина.
През първите 9 месеца бебето се нуждае от същата обстановка, към която е свикнало по време на бременността, единодушни са учените. За разлика от много други бозайници, ние имаме голям мозък, а женският таз по време на раждане, не е достатъчно голям за раждане на дете с достатъчно развит мозък. За да може да мине по родовите канали, децата ни се раждат недоразвити, малки и нуждаещи се от много грижи. По този начин, пълният период за износване на човешко дете не е 9 месеца, а 18 – 9 вътре и 9 навън.
За дългите месеци на бременността мъникът е свикнал мама да е неотлъчно до него, да чува биенето на сърцето ѝ. Детето свиква с високата температура на мама (не по-малка от 36 градуса), към постоянното полюшкване. Така то се чувства комфортно в тези условия, чувства се в безопасност и е спокойно.
След раждането за детето нищо не се променя. То не очаква, че ще попадне в други условия, към които ще е длъжно да се приспособява. Изхождайки от опит, получен от живота в коремчето на мама, бебето се нуждае от топлина, и без постоянен физически контакт с майка си, то просто замръзва.
Майчините докосвания, милувки, целувки на всички части на тялото на мъника стимулират не само кръвообращението, но и осигуряват пълноценното развитие на ендокринната, имунната и нервната система.
Случай от практиката на една майка: Ани, новородено на един месец, смаяла педиатъра си от пръв поглед. Бледна, с тъжен поглед, въпреки че от гледна точка на медицинските резултати била напълно здрава. Оказало се, че майката се страхува да взема на ръце детето без причина, за да не се разглези и да не свиква да е постоянно на ръце. След като лекарите обяснили на майка ѝ, че за детето е физическа потребност, а не признак за разглезеност, две седмици по-късно никой не могъл да познае Ани: розови бузки, усмихната, с нормална физическа дейност.
През първите 40 дена детето се нуждае от максимален физически контакт, тоест постоянно е в ръцете на майката, постоянно го гали, прегръща и целува. Това е така нареченият „адаптационен период”, когато мъничето се адаптира от живота в корема към живота навън. Такова поведение на майката, дава на детето усещане за пълна безопасност и спокойствие, то не се подлага на стрес по този начин.
Правилното носене на ръце помага за доброто развитие на опорно-двигателния апарат, помага за правилното формиране на гръбначния стълб и тазобедрената става.
Постепенно с течение на времето, детето само показва, че иска да лежи отделно, за да тренира навиците на преобръщане и пълзене. Обаче физическият контакт постарому се запазва: детето заедно с майката изпълняват домашните работи, разходките и почивките. Вземайки участие в задълженията на майката, и наблюдавайки действията ѝ, детето получава голяма доза познавателна информация, която осигурява умственото му развитие.
Известно е, че повече от 70% от съня на новороденото е повърхностен, по време на който малчуганът опознава обкръжаващия го свят. Ако той спи до майка си, то по време на този сън мозъкът на детето се занимава със саморазвитие, а не да следи за безопасността си. Също така не бива да забравяме, че съвместният сън служи като профилактика срещу „спонтанната детска смъртност”: когато мама е наблизо, тя със своето дишане и сърцебиене напомня на бебето за нуждата да диша.
Удобството от съвместния сън може да се илюстрира на следния пример: наскоро Наталия се е обърнала за помощ към инспектор по грижи за деца. Уморена, измъчена, раздразнена тя не можела да разбере, защо майчинството не ѝ носи радост. Оказало се, че бабата, живееща заедно с младото семейство, настоявала на това, детето да спи в легълцето си. Уютно заспалият на гърдите на майка си Данчо започвал да плаче, когато се опитвали да го сложат в креватчето. Затова се налагало майка му отново и отново да го приспива и да става да ходи до детската стая по 5-7 пъти за вечер, от което Наталия не можела нито да се наспи, нито да си почине. Нощното недоспиване се отразявало най-силно денем, когато младата майка нямала сили да се справи с малчугана, а Данчо с всеки изминал ден ставал все по-раздразнителен и плачел непрекъснато… Всичко се оправило, когато обяснили на майката за ползите от съвместния сън с детето, разказали ѝ за вродените очаквания на малчугана, показали ѝ как да направи пространството за спане, да го направи безопасно.
Някой може да останат с впечатлението, че при такъв подход към детето, на майката не ѝ остава време за себе си и за мъжа ѝ. Това не е така. Работата е там, че постоянното присъствие на детето до майката му помага да расте спокойно и уверено. По-късно то се научава да я чака, да не се притеснява, защото знае че мама винаги е наблизо и винаги се връща.
А ако майката избягва да взима детето на ръце, то то става тревожно, раздразнително и буквално се вкопчва в майка си, не я пуска.
Когато детето навърши 6-7 месеца и се научи да пълзи, то само ограничава престоя в ръцете на майка си, защото е заето да опознава света само.