В живота ни се случват различни събития, случки и срещи с хора, които предизвикват и оставят различни емоции и чувства в нас… От радост до разочарование, от очаквана и таена надежда до предателство и огорчение… Едните оставят дири в сърцата ни, към които винаги в определени моменти се връщаме, като спомен мил и черпим от тях вдъхновение и сили. Става ни някак си уютно да си спомним за тях и да ги преживеем мислено отново… И си казваме, колко е красиво да се случи точно на мен и си пожелаваме тихичко на ум отново да изпитаме подобна радост и щастие. Друга част искаме да забравим, защото споменът за тях отново и отново предизвиква болка, гняв, разочарование… И негативни емоции, които отключват и страх и общо неразположение, все неща, които объркват още по-вече човека и му пречат да бъде адекватен към обстоятелствата в дадения момент. И пречат при взимането на правилни и адекватни решения.
Всеки сам решава какво да запомни и какво да забрави. Личен избор е и да
освободим душата си от товара на негативното и отрицателното, които
действат, като отрова за Мира и Хармонията на Душата.
Пътят на всеки един от нас е осеян с множество капани и препятствия - едни ги
приемат като предизвикателство и полагат усилия да преминат през него и да продължат напред. Други приемат случващото се като трупане на опит и се учат от уроците на живота и трети, които постоянно обвиняват Съдбата -”Защо все на мене ми се случва” и стават раздразнителни, агресивни, непълноценни и обвиняват хората, около тях или постоянно търсят причини извън самите тях. И превръщат общуването в бреме, което тежи и на двете страни. Общуването, което не прави хората щастливи не е пълноценно.
А колко отговори, решения и причини са скрити в тези предизвикателства, които се превръщат в коректив, в двигател и нов мотив - да надграждаш, да трупаш опит, който винаги ще те носи към нови успехи, радости и още – по смели предизвикателства. Ако съумеем въпреки болката, която изпитваме, въпреки разочарованието от несбъднатите очаквания, да забележим всички тези положителни неща-неминуемо ще сме благодарни на съдбата, за точна тази случка, точно тази среща с конкретен човек, за точно това събитие.
Защото ще сме взели поука и ще сме преминали успешно през поредното изпитание. И знаейки, че това не е последното изпитание или препятствие и че ни чакат още много такива, но вече по-опитни, по търпеливи по адекватни в търсенето на начини и решения за тяхното преодоляване. И може би, когато чуваме често да казват "Няма случайни неща", да направим онова пътуване към себе си, да чуем вътрешния си глас, ехото на спомените, които ще ни накарат да откриваме и в собствения си живот поредица от хора, събития и случки, които са ни научили на нещо, които са ни изпитали за нещо и които са ни направили по силни и мъничко по мъдри и добри. И са оставили светла диря с положителен заряд и позитивизъм!
Автор: Н. Карагьозова
НАЗАД
