Понякога майчинството идва в етап от живота ни, в който в главата ни има всичко друго, но не и блянове за бебешко гукане. Тестът за бременност показва две чертички, решениeто да бъде даден живот е взето и съдбата ни поема в съвсем друга от планираната доскоро посока. А все още не сме духнали дори 20 свещички на тортата си за рождения си ден. И нека всички млади майки и бащи да не се чувстват неготови за родителство! Познавам хора, които и на 35 все още казват, че не биха могли да се справят с тази отговорност. Когато обаче просто се случи, изведнъж откриваш как детето ти е вече голямо, и, о, учудващо, но ти си се справил и си родител до последната клетка на тялото си. Но за готовността да бъдеш майка в друга статия. 

През годините открих не едно предимство на факта, че родих преди да навърша 19 години. Ето някои от тях, за които се сещам веднага щом ме попитат какво е да си „млада майка“.

Младостта и нейните физически предимства

Спомням си ясно, че по време на бременността си все още растях на ръст! Дори си мисля, че хормоналният бум в тялото ми, който бе примесен с последните изблици на пубертета, допринесе за това да съм от високите днес, а не от средните на ръст.

Бременността ми премина изключително безпроблемно – почти без неразположения и без никаква опасност за бебето ми, а естественото раждане (след като преодолях страха си благодарение на акушeрката, която е изродила майка ми), бе процес, през който преминах със самообладание, за което получих от целия лекарски екип похвали. Да, младите момичета са храбри, също като пра пра бабите си, които са раждали още на 16!

Възстанових се изключително бързо и влязох в дънките си от гимназията 10-ина дни, след като с бебето се бяхме прибрали у дома. Около две години след това, трябваше да убеждавам завеждащ отделение акушер-гинеколог при прeглед, че, да, аз съм раждала жена. Младостта е чудесна възраст за метаморфозите на бременността! И освен малко стрии, не остави по тялото ми никакви други следи – нито външни, нито вътрешни.

Неизчерпаеми сили

Да се отглежда бебе и дете е дейност, която изисква енергия, която в младостта е дори в излишък. Кръстът почти не ви боли, докато го учите да ходи по най-естествения познат на човечеството начин – то стискайки двата ви показалеца, а вие наведени над крачещото човече. Вероятността детето ви да проходи късно е изключена, ако редовно се посвещавате на това упражнение.

Да се догони малкото палавниче, което е решило да се отскубне от родителя си „спринтирайки", е нещо, което коства най-много едно-две скъсани копчета на тясната ви пола. Няма задъхване, няма болка в коляното или забавени реакции. А, когато мъникът се страхува да се пусне от пързалката, вие просто се качвате на ръце с него и се пускате заедно! След тези и други упражнения в парка, все още имате сили да го изкъпете, да пуснете пералня, че и да сготвите.

Можете да станете майка отново и след 10 години

Голямата възрастова разлика между първото и второто ви дете може да бъде удобна. Докато едното дете е в първи клас, вие сте си вкъщи с второто, което е бебе, и помагате на първокласника с домашните. А ако разликата е още по-голяма, можете да „използвате“ каката или баткото като адекватна детегледачка, вместо да оставяте мъника на съседката или да плащате на някого, които да се грижи за детето ви докато сте на театър (защо не и на дискотека?).

Също така, бихте могли да станете родител за втори път дори и на 35 години, ако тогава животът ви срещне с нов партньор, когото по-зряло бихте преценили за ваш подходящ спътник.

Не сте безпомощни, когато боравите със смартфон, компютър, таблет

Не отстъпвате на тийнейджъра в другата стая по скоростта, с която чатите, а модерните чуждици са част от речника ви. Общувате с детето си по вайбър и обсъждате покупки със снимки, които то ви праща по чата, тъй като не сте в магазина, за да дадете мнението си.

Случва се не само да научавате от наследника си как се използва това или онова приложение, а и вие да го открехнете на някое трикче. Чатейки с дъщеря си или сина си, не му досаждате с постоянно звънене и въпроса „Къде си?“. Повярвайте ми, досадно е да питате това постоянно, още го помня от моето тийнейджърство. Ако започнете чат с „Как си?“ вероятността да ви се отговори „Еди къде съм с еди кой си“ нараства значително. Манията на малки (и големи) за тагване в социалната мрежа ви дава огромна преднина в небрежното „следене“ какви и къде ги върши наследника ви. Моят съвет е: определено бъдете в крак с новите технологии!

Ще се случва детето ви да показва на телефона си чата си с вас на приятелите си и да прихват от смях, защото сте забавни и ръсите лафчета. Ето ви още бонус точки! Приятелите на вашето дете ви обожават, втурват се да ви прегръщат, искат ви приятелство в социалната мрежа и нескрито завиждат, че си ходите заедно по дискотеки и това не е неловко, а забавно преживяване и за двете страни. 

Следва продължение...

НАЗАД