В някакъв момент в живота си се сблъскваш с трудността да не знаеш къде си. Натискът става по-голям и по-голям, защото виждаш много хора на нашата възраст, които вече са разбрали какво искат да правят с живота си и са добре подготвени за това, докато ти все още не си наясно.
Всяка година планираш много неща с надеждата, че до края на тази година ще си поне малко напреднала и ще имаш нещо, с което да се гордееш. Копнееш за много постижения, искаш да можеш да кажеш на хората как си подредила някои неща в живота си. И да, това е голяма тежест в повечето случаи - натискът ти към този вид удовлетворение, опитвайки се да изпревариш хората, които може и дори да не се опитват да се съревновават с някой друг, опитвайки се да намериш доказателство, че си добре установен човек, който се опитва да направи живота си смислен. И два месеца след началото на годината вече си изтощена и много разочарована, защото нещата, които си планирала, не се получават точно така, както искаш, ти си далеч от целта си, и знаеш, че си се отказала чувствайки, че отново не си успяла и си огорчена от живота си, обявявайки, че тази година не е твоята.
Но искаш ли да знаеш една малка тайна? Не само ти се чувстваш така. Човекът, към когото си толкова ревнива за това, че вече има собствено място или някого, когото тайно мразиш, защото е повишен в кариерата, вярваш или не, тези хора имат свои собствени проблеми. Те наблюдават други хора и също имат чувството, че стоят на едно място в живота си.
Истината е, че животът не е предназначен да бъде разбран, а да бъде изживян. Целта ни е да прекараме 24-те часа, когато имаме с привилегията да ги изживеем по начина, по който мислим, че трябва, да не изпреварваме всички, защото никой не може да изпревари никого.
Живеем и с времето успяваме да си изясним някои неща малко по малко. Не можем да очакваме от себе си да знаем всяко малко нещо за това как трябва да живеем живота си, защото винаги ще има неща, които няма да можем да предвидим - и именно това прави живота толкова очарователен и толкова красив.
Така че през 2019 се надявам най-накрая да се откажеш от идеята, че трябва да разбереш живота си. Надявам се да спреш да се опитваш да доказваш нещо на някого, защото наистина няма на кого да се доказваш, освен на себе си.
Надявам се да започнеш да правиш онези неща, които винаги си искала да опиташ, но никога не си имала смелостта да направиш, защото смяташ, че не би се справила.
Надявам се да намериш време за почивка, да дишаш и да използваш всичките си почивни дни за себе си. Надявам се, че няма да правиш нищо друго освен да стоиш по пижама цял ден, да пиеш горещ чай, да хапваш любимите си неща, да четеш любимата си книга или да гледаш любимите си сериали.
Надявам се да танцуваш повече по улиците, когато си малко подпийнала и да се чувстваш свободна.
Надявам се да спреш да мислиш за това, което другите хора биха си помислили, когато започнеш да пееш малко по-силно любимите си песни, звучащи в слушалките ти на път към работа.
Надявам се да спреш да се фокусираш прекалено върху списъците си със задачи и да приемеш, че понякога нещата не вървят по план. Надявам се да започнеш да виждаш колко е красиво да бъдеш спонтанна. Надявам се да си позволиш да откриеш много повече от нещата, които не си очаквала.
Надявам се да намериш силата да си вземеш почивка от социалните мрежи, дори и за малко, или може би да ги изтриеш напълно, за да можеш да оцениш всички красиви гледки, които винаги си пропускала, защото очите ти са залепнали на екрана.
Надявам се да пътуваш. Не трябва да е извън страната. Надявам се, че ще има уикенди, в които може да опаковаш багажа си и да се отправиш към градовете, които никога не си виждала в твоята страна. И се надявам да се насладиш на онези кратки пътувания, които ти помагат да се срещнеш с повече хора, да разбереш повече култури и да направиш повече снимки, не за да се хвалиш на останалите, но да запазиш за себе си, така че да имаш нещо, което те кара да се усмихваш, когато си изтощена.
Надявам се да правиш повече снимки за себе си, а не за някой друг.
Надявам се да видиш независимостта като красиво нещо, а не като проклятие или нещо трудно. Надявам се да спреш да се опитваш да намериш подходящия човек за себе си и да започнеш да виждаш, че ти самата си правилния човек за себе си.
Надявам се, че тази година най-накрая ще разбереш, че в живота няма нищо за разбиране, но има много начини да го преживееш.
Надявам се да осъзнаеш, че животът не трябва да се разбира, преди да се живее. Напротив, животът трябва да бъде преживян и след това разбран.
През 2019 се надявам да го изживееш, защото е много красив.
НАЗАД
