Здравей, любов!
Пиша ти това писмо (което не знам дали някога ще събера смелостта да ти покажа), за да ти благодаря. За да ти благодаря, че те има! Да благодаря на съдбата, че ни срещна. С него искам да ти кажа толкова много неща… но се страхувам, че ти ще ми отвърнеш с… тишина. А тя винаги боли… Мразя колко много те искам! Мразя сънищата, в които те прегръщам! Мразя ги, защото когато се събудя, ме обгръща реалността – онази, в която те няма. А така ми се иска да ти подам ръка… Но как да я протегна, като знам, че няма да срещна твоята. Знаеш ли, много пъти съм си задавала въпроса „с какво право те искам?“. Та ти си мечта! А аз… аз съм просто едно обикновено момиче, което не може да ти предложи нищо друго, освен сърцето си. И там приказката свършва… Защото аз не съм Пепеляшка – нито от приказните, нито от съвременните. Няма каляски, феи и обувка. Няма вълшебен прашец. Но има маски – колкото искаш. А моята я забравих вкъщи. И не искам да си спомня къде. Знам само, че не ми трябва. Защото за първи път искам да бъда изцяло истинска пред някого. И не ме разбирай погрешно. Аз винаги съм била такава. Просто никога не съм се разкривала докрай пред някого. Не защото не съм искала, а защото дълбоко в себе си съм се страхувала, че когато се изправя толкова „гола“ пред някого… този някой ще си тръгне. „Хората винаги си отиват, нали?“. Но ми се иска веднъж да има един, който да ми каже, че „понякога се връщат“. И да го докаже. Да види слабата, ранимата, тъжната, несигурната, счупената в мен… и да не се уплаши! И тогава… тогава тиквата ще се превърне в каляска, защото понякога, когато пораснем, ни се ще отново да започнем да вярваме в приказки. Докажи ми, че си е струвало чакането. Че приказките съществуват и не е нужно принца да дойде на бял кон. Дори не е нужно да е принц. Достатъчно ми е само да дойдеш ТИ – там, където ще те чака една неприказна Пепеляшка. А тя ли? Тя ще чака, колкото е необходимо, защото някога, някой беше казал: „Чакам те, защото обичам чудесата“!
p.s. Тази „приказка“ няма щастлив край, защото всички знаем, че приказките все пак имат край. А за мен ти си безкрайност…
Посветено
З.К.
Автор: Зорница Костадинова
НАЗАД
