X

Приказка за своето и чуждото (или как да разберем кое е най-важното)

от в 09:15 на 03.01.2018 в Свободно време | Книги и цитати


Приказка за своето и чуждото (или как да разберем кое е най-важното)

Приказка за своето и чуждото (или как да разберем кое е най-важното)

Бабата безцеремонно затръшна входната врата и викна грубо:

- Какво искаш?

- Бих искала да се омъжа - прошепна уплашено момичето.

- Гледай ти какво ѝ се приискало - ухили се старицата. - И за какво ти е притрябвало?

- За да обичам някого - въздъхна девойчето и се изчерви.

- Значи нямаш кого да обичааш... - измърмори старицата необичайно ласкаво. - Е, сега бързо ще поправим това - успокои я тя, ровичкайки под бюрото си... и внезапно бутна в ръцете ѝ едно коте.

- На, обичай го! Върви! - заръча "злата вещица" на разочарованата булка, която дори не успя да отвори уста. - И докато не го заобичаш, не се връщай!

Котето мяукаше жалко – беше слабичко, мръсно и гладно. С течение на времето то придоби красива гъста козина, голяма доза надменност и пренебрежително отношение към стопанката си. Оказа се, че любовта не била лесна работа: котаракът упорито отказваше да ходи по нужда в съндъчето, точеше нокти на тапетите, обикаляше в тъмното и се хвърляше внезапно върху краката ѝ, болезнено забивайки нокти и зъби. След това, оставяйки тези детски забавления, той започна да маркира обувките ѝ, леглото, килима, вратата, книгите. Отначало тя искаше да го кастрира, но си помисли, че ще ѝ бъде трудно да обясни на старата жена липсата на този важен котешки атрибут и отхвърли идеята. Но как да обичаш такова нещо? Тя се опита с всички сили, но котаракът в отговор само развали козметичната ѝ чантичка, вземайки я за тоалетна.

- Ето, връщам ви котарака! – и девойката подаде на бабата един добре нахранен, чист, обгрижен, красив котарак. Той скочи на пода и започна да се трие в краката на "старата вещица", като мъркаше приветливо. – Но не мога да го обичам. И дори не знам дали се нуждае от моята любов.

- Любовта е необходима на всички - каза старицата. – Но само за да те обичат, едва ли си струва да се омъжваш.

- Аз вече не искам заради това - момичето се усмихна.

- Така ли - каза бабата и я погледна за първи път внимателно. - И защо тогава?

- Да бъда обичана - каза младата госпожица.

- Е, разбира се, за какво друго – недоволно измърмори бабичката. - Знаеш ли какво, отивай на работа, там си имаш Игор, той те обича безпаметно. А тук няма какво повече да правиш - отряза старицата.

И наистина Игор беше там. Той я погледна с дълъг, тъжен поглед, но не се осмели да приближи. Миналата година на конференцията бяха на една и съща маса и той случайно я докосна. Ръката му беше влажна, мека, неприятна. „Добре е, че не знам други подробности за него” – помисли си тя с облекчение и се премести на друга маса.

По пътя към дома девойката си заповяда: "Трябва да опитам!" - и покани Игор на чаша чай. Чаепиенето приключи в дома ѝ. Оказа се, че меки, влажни и неприятни у Игор бяха не само ръцете му.

- Нищо, това не е най-важното - каза си тя строго и се съгласи да се срещнат утре. А на по-следващия ден се премести при него.

... Дните се точеха тъжни, сънливи, сиви...

Игор я гледаше в очите и беше готов да изпълни всяко нейно желание, но те просто се бяха изпарили. Освен едно - да избяга по-далеч.

- Не искам толкова много - каза тя с горчивина на бабата, влизайки през входната врата.

- Ти, мила моя, сама не знаеш какво искаш, - измърмори старицата – Прибери се вкъщи и си помисли за това, какво искаш и какво не искаш, кое ти харесва и кое - не. Кое си е твое и кое ти е "чуждо", "натрапено". Задръж „своето" за себе си, а всичко ненужно измети. 

При тези думи бабата ѝ пъхна в ръцете метла и я бутна към изхода.

- А ти с какво ще летиш, мила бабичко? - искаше да извика язвително момичето, но спря навреме.

Най-напред изхвърли метлата, а след това всички стари неща, които в продължение на няколко години събираха прах в килера. Последва масичката за кафе, която беше ужасно модерна и точно толкова неудобна, после всичко, което "някой ден може да потрябва", но това така и не се случи. Там отидоха и списанията с "правилни" съвети за "правилен" начин на живот, ужасните пердета, които отдавна я дразнеха, но идеално подхождаха на перфектната кухня, съгласно фън шуй. Изми прашния прозорец, който едва едва пропускаше светлина, откри и няколко ненужни кутии, разхвърляни по ъглите.
Изхвърляйки боклука, видя стария си акварел на пода. След като внимателно, почти благоговейно избърса праха, си помисли тъжно колко отдавна не беше рисувала.

Боите и четките бяха намерени почти веднага, сякаш я очакваха зад вратата на стария скърцащ шкаф. Предчувствайки отдавна забравеното удоволствие, тя потопи четката в боята.

В този момент звънецът звънна. Пред нея застана красив млад мъж с метлата на бабата в ръка.

- Извинете, госпожице, тази метла не е ли ваша?
                                                                                     

                                                                                            Автор: Юлия Серина

 



Теми   притча | свое | чуждо

Още по темата

Коментари

Зареждане






x

Ако не искаш да получаваш най-интересните статии, натисни тук.