Единственото нещо, което искам да кажа днес е да не съжалявате, че сте го правили, а да си признавате, че сте го правили.
Да се научите да си тръгвате навреме. Дори да боли, пак да го правите. Това е любов. Когато ти си разбит, съкрушен и повален, но искаш щастието на човека, който до скоро е бил част от теб, повече отколкото своето. Не хвърляйте кал, там където някога преди сте садили цветя. Това е бил вашият път, вие съзнателно сте избрали да вървите по него. Няма нужда да се самообвинявате или да нападате някого. Да го нагрубявате с думи. Уважавайте себе си и изборите си. Били сте щастливи на онова място, с онзи човек. Просто е свършило. Сега продължете, но в никакъв случай с гняв. Продължете с любов. Обърнете се назад и си признайте, че виждате там нещо красиво. Ама то наистина е било. Не го погрознявайте с думи. Да, сигурно ви е боляло и сте се раздавали, не сте били оценени или може би въобще не сте били забелязани. Какво значение има? Ако от това ви боли, ви боли егото. Ама убийте го тъпото его!
Има хора, които се появяват в живота ни и които ни привличат като магнит. Има някаква безумна химия. Завърташ главата си... Не, ти нямаш глава. Всичко е привличане. Може да продължи ден, два или години. Времето няма значение. Това, което ни кара да започнем са онези неразумни атоми, които ни карат да се самозабравим. Има любов в такава среща. Определено. Но такава любов често пъти изгасва така, както се е появила. С едно щракване. След това сме разбити и ни боли, зверски ни боли. Нормално е. Първоначално потъваме в себе си. Изключваме. Самозабравяме се. След което започваме да се съвземаме. Взимаме кардинални решения:
„Повече не искам да чувам нищо за него/нея.“, „Не ме интересува как е, дано да е зле.“, „Ще му/й покажа аз какво е загубил/а“, „Повече никога.... (и започваме да изреждаме всичко, за което ни се сети главата и от което е дошла болката)“...
Виждала съм всякакви грозни картинки, сътворени от хора с разбито сърце, чак мъчно ми става, но всеки намира някакъв начин да го изживее и да го пусне.
Да, драги. Част от процеса е. Нали знаете, че не сте единстени?
Научете се да продължавате и да взимате най-хубавото от преживяното с вас. Без да нападате.
След което може да срещнете някого. Знае ли човек какво му е приготвила съдбата. Бъдете искрени и пред него, но не с агресия по миналото. Признайте си, че сте обичали и ви е било хубаво. Най-лошата картинка е на човек, който плюе там, където някога е бил щастлив. Човек се познава в миговете на раздяла и по това как той ги изживява. Една част от пътя е свършила, но не и целият път.
И не забравяйте, че си приличаме по това, че сме обичали.
Aвтор: Силвия Крумова, silviámica
НАЗАД
