Не искам да съм такава, но не знам как да се променя.
Знам, че съм пристрастена към любовта, че повече ме интересува да имам човек до мен, отколкото да се развивам. Знам, че имам проблем.
Любовта е като наркотик. Когато получа дозата си, е прекрасно. Когато не се получи, живея в отрицание и отказвам да приема фактите такива, каквито са. Губя надежда и щастието си. Опитвам се да проумея, че трябва и да съм сама, да обърна внимание на себе си.
В момент на слабост искам отново любовта му. Когато той се върне, се чувствам добре. Знам, че съществувам за него и го е грижа, колкото и малко да е. Имам причина да живея отново. Нищо не се е променило. Не сме заедно. Няма да сме заедно, но в главата ми нещата стоят по различен начин. Само при звука на телефона, че имам съобщение и скачам от радост.
Лудост е. Мразя това. Осъзнавам, че това е така от години. Виждам го ясно и не мога да променя този кръговрат.
И ето ме. 3 сутринта е. Не мога да спя, защото се опитвам да проумея нещата. Виждам сигналите, но съм такава. Това съм аз. Опитах много неща, но не помагат. Любовта е като адреналин.
Осъзнавам, че не знам какво точно е любовта и привързаността. Обърквам се от емоциите си и правя нездравословни за мен решения. Но как да открия истината?
Знам, че романтиката и вниманието ми дават неописуемо чувство. Усещам стойността си. Нямам прогрес. Знам, че трябва да съм сама и да разбера точно любовта. Правя го. Стъпка по стъпка.
НАЗАД
