В една малка бедна къщичка живеели баба и нейното внуче. Те нямали много, но имали един друг и се радвали на простите неща. Един студен зимен ден свършили дървата им за огрев. Бабата казала на внучето:
– Ще трябва да идем в гората да съберем дърва, иначе ще мръзнем тази нощ.
Тръгнали двете. Било студено, търсели дърва, но било трудно, защото гората вече била опоскана от други бедни хора.
– Бабо, не мога повече, толкова ми е тежко!
Бабата се усмихнала и отвърнала:
– Знам, мило, но помни, че в живота понякога най-големите трудности водят до най-големите уроци. Не носим само дърва – носим и топлината на нашето старание.
Накрая напълнили количката и се прибрали. Огънят пламнал и осветил цялата стая. Внучето се загледало в пламъците и попитало:
– Бабо, това ли е топлината от нашето старание?
Бабата се усмихнала и го прегърнала:
– Да, миличко. Запомни – когато работиш с усилие и любов, винаги ще има топлина за душата ти.
Поука: Трудностите в живота са временни, но плодовете на труда и любовта оставят трайна топлина в сърцето.
НАЗАД
