На крайбрежна пясъчна ивица играело малко дете. Докато то си играело на плажа, намерило едно жълтеникаво, лъскаво камъче. С голяма радост и с мисълта, че е намерило нещо скъпоценно, го показало на баща си. Още от пръв поглед бащата разбрал, че камъкът не е скъпоценен, а обикновен. За да не разочарова детето си обаче, той нищо не казал, а само се усмихнал и го погалил по главата.
Зарадван от мисълта, че най-после ще може като другите деца да кара колело, момченцето изтичало до близкото златарско ателие. Без да обръща внимание на пазаруващата добре облечена жена, отворило мъничката си шепа и казало на златаря:
– Продавам го. Ще го купиш ли?
Златарят веднага разбрал, че в широко отворената длан на детето има обикновен камък, а не благороден метал. Опитал се да отпрати детето, но то още по-високо и настоятелно, с молещи очи и с треперещ глас повторило:
– Продавам го, ще го купиш ли? С парите ще си купя колело!
Златарят започнал да го избутва навън. Изведнъж жената, която слушала разговора, с нежен глас се обърнала към детето с думите:
– Ето го камъка, който търся от години! Най после го намерих! Синко, ще го продадеш ли на мен?
Жената дала пари за едно колело и още малко отгоре, за една топка. Тя взела камъка от детето и се обърнала към златаря:
– Моля Ви, към този камък прикрепете един златен ланец!
Златарят с учудващ глас напомнил, че камъкът е обикновен и няма никаква стойност, но жената отвърнала:
– За мен този камък е много по-ценен от всички останали, защото носи мечтите на едно дете!
Автор: Неизвестен
НАЗАД
