Защо за доброто получаваме зло? Колко от нас всеки ден се замислят за вселенската несправедливост. Защо, когато правим някому добро, той не го оценява и ни връща зло? Хората си затварят очите за нашите добри постъпки и направо ги зачеркват. Защо за искреното ни желание да помогнем ни се изплюват в лицето? Нима сме го заслужили? В кого е проблемът? В нас или в околните ? Нужно ли е изобщо да правим добро? Струва ли си? Една невероятно поучителна притча дава отговор на този мъчителен въпрос.
Веднъж при едни стар мъдрец на вратата почукала млада непозната, която заливайки се в сълзи, разказала на стареца своята история.
- Аз не зная как да живея - с трепет продумала тя и продължила - През целия си живот съм се отнасяла с хората така, както бих искала те да се отнасят с мен, винаги съм била искрена и съм им разкривала душата си. При всяка възможност се стараех да върша добро, не съм очаквала нищо в замяна. Винаги съм намирала начин да им помагам. Винаги съм го правила безвъзмездно, а съм получавала в замяна само насмешки и зло. Обидно ми е до болка и съм много огорчена от хората. Кажете ми, как да живея?
Мъдрецът я изслушал търпеливо и и казал:
- Съблечи се чисто гола и излез така на улицата.
- Простете, но вие навярно се шегувате. Или сте луд. Ако направя това, аз не знам какво да очаквам от минувачите. Още някой да ме наругае и да ме унижи.
Мъдрецът станал, отворил вратата и поставил на един стол огледало.
- Ти се срамуваш да тръгнеш гола по улицата, но защо не се срамуваш да ходиш по света с открита душа като тази врата. Ти пускаш вътре всеки. Твоята душа е огледало, именно затова ти виждаш отражението си в другите хора. Тяхната душа е пълна със зло и поквара и точно такава черна картина виждат и те, когато погледнат твоята чиста душа. Те не притежават сила и мъжество да признаят, че ти си по-добра от тях и да се променят. За съжаление, това могат да направят само смелите.
- И какво мога да направя? Как бих могла да изменя ситуацията, когато от мен нищо не зависи? - попитала красавицата.
- Хайде, ела с мен, аз ще ти покажа нещо. Виж това е моята градина. От много години поливам тези невиждано крависи цветя и се грижа за тях. Да ти кажа честно никога не съм виждал как се отварят пъпките на цветовете. Всичко, което мога да видя, са тези прекрасни цъфнали цветя, които сменят цветовете и аромата си.
Дете, чуи се от природата. Вижте тези прекрасни цветя и прави като тях -отвори сърцето си към хората внимателно и незабележимо, така че никой да не забележи това. Отваряй сърцето си пред добрите хора. Избягвай тези, които не те имат за нищо, късат листенцата ти и ги тъпчат с крака. Тези хора още не са дорасли до теб, затова с нищо не можеш да им помогнеш. В теб те ще виждат само своето уродливо отражение. В света има много мръсотия и зло. Но този, който иска остава чист… Бъди искрен и честен пред себе си и пред другите. Винаги помни - не хвърляй бисери на прасетата. Това няма да донесе щастие нито на тебе, нито на тях.
НАЗАД
