В едно далечно село, живеела сама бременна жена, на която съпругът починал преди да се роди детето ...
Един ден жената намерила ранена невестулка в планината и решила да я вземе със себе си, и да се грижи за нея до оздравяването и...
Тя я хранела, а невестулката станала неразделна част от нея, дори и за миг, въпреки че не е домашно животно и въпреки че не е съвсем опитомена...
Няколко месеца по-късно, жената ражда момченце. Въпреки всички предизвикателства, тя продължава сама да се грижи за бебето. Минават дни без жената да напусне дома и детето дори и за минутка... но един ден се наложило да напусне къщата за малко...
Бебето остава само с невестулката в къщата. След малко майката се връща вкъщи... и вижда невестулката с кървава уста... Обезумялата майка напада невестулката и убива животното на място.
Точно в този момент се чул детски плач вътре от стаята. Майката тичешком отива в стаята... и там какво да види...?
Застанала до люлката... а в люлката до бебето вижда убита разкъсана змия...
Айнщайн казва:
"Да унищожиш предразсъдъците на хората е по трудно, отколкото да разделиш атома на частици."
Превод: Pambe Boylu
НАЗАД
