Представи си, че си приятелка с Ивайло. Той има три зелени ябълки. Но ти нямаш нужда от тези зелени ябълки. Това, което искаш, е цяло кило червени ябълки.
Разбира се, най-добрият вариант е просто да отидеш до пазара и да купиш червените ябълки от някого, който е готов с радост да ти ги продаде. Но пазарът е толкова далеч от дома ти, трябва да положиш големи усилия да стигнеш до там и да търсиш продавача на червени ябълки… Ами ако такива червени ябълки въобще не съществуват? Ако пазарът вече е затворил и ти безвъзвратно си закъсняла? Толкова по-лесно е да останеш тук, при Ивайло.
Той е мил и симпатичен. Но най-важното – точно пред теб е. Правиш смелото предположение, че той има червени ябълки, просто ги е скрил от теб. Затова, ако положиш малко усилия, той с радост ще ти ги даде.
Започваш да му показваш, че се интересуваш от него. Не след дълго той те кани на среща, защото вижда сериозни ти намерения. Отивате на кино, но след филма той не ти дава червените ябълки. Чудиш се какво се случва, защо се бави? Но след това отивате на кафе, на разходка в парка, на пикник, срещите се занизват една след друга. Започваш да разхождаш кучето му, да му приготвяш вечеря, да му правиш малки подаръци. Но нищо – никакви ябълки. Мислиш си, че той е истинска загадка, но не се предаваш. Решавате да заживеете заедно.
Междувременно цената на червените ябълки се е покачила. В този момент дори отхвърляш мисълта, че можеш да ги купиш от пазара. Единственият човек, който може да ти даде тези ябълки, е Ивайло и никой друг. Вярваш, че да бъдеш с този мъж е твоята съдба, но дните и годините минават… Червените ябълки не напускат ума ти. Накрая се стига до скандал. Крещиш му. „Отдадох живота си на теб, а ти така и не ми даде онези проклети червени ябълки!“. „Нямам никакви червени ябълки, защо реши, че имам?“, пита се той.
Наистина – защо? В тази ситуация Ивайло не те е заблудил умишлено, че има червени ябълки, защото иска да спи с теб, защото обича да му готвиш или защото просто не иска да е сам. Той е бил честен с теб, но нерядко в реалността ние не сме напълно откровени за намеренията си. Много често не осъзнаваме, че хората около нас не могат да ни дадат точно това, което искаме. Хората около теб може би нямат един килограм червени ябълки, може би не искат да имат 5 деца с теб, може би не искат да прекарат живота си с теб, може би дори не искат да прекарат следващата ваканция с теб. Те вероятно няма да могат да те обичат по начина, по който ти се иска. И всичко това е нормално. Но също така е нормално ти да искаш всички тези прекрасни неща, твое право е да търсиш червените ябълки, за които душата ти копнее.
Това, което не е нормално и правилно, е да проектираме представите си върху първия мил човек, който срещнем. Да го изнудваме за нещо, което не притежава, само защото си мислим, че след достатъчно време и усилия ще получим своето.
Но не, този човек няма червени ябълки за теб. Ако ги имаше – щеше с радост да ги сподели. Нямаше да ги крие дълбоко в себе си, а щеше да ти ги подари с цялото си същество.
НАЗАД
