Веднъж дяволът решил да продаде инструментите на своя занаят. Той внимателно ги подредил на една стъклена витрина, за да може всички да ги виждат.
Колекцията впечатлявала със своя богат избор: от една страна блестяла камата на завистта и чукът на гнева, а на друга етажерка бил лъкът на чревоугодието и стрелите на мечтите и ревността. Можело също да се видят оръдията на страха, гордостта и ненавистта. На всички инструменти били поставени етикети с названието и цената.
На отделен шкаф, върху красива подложка и някак настрани от останалите инструменти лежал малък, незначителен на вид и доста захабен дървен клин, на който била поставена табелка с надпис „Депресия”. За всеобщо учудване цената на този инструмент била значително по-голяма, отколкото на всички взети заедно.
Един минувач попитал дявола защо този странен клин бил оценен толкова високо.
- Действително е така, оценил съм го по-скъпо от останалите, защото това е единственият инструмент в моя арсенал, на който мога да разчитам, ако всички други се окажат безсилни.
Дяволът нежно погалил дървения клин и рекъл:
- Ако ми се отдаде възможност да го забия в главата на човек, то той ще отвари вратите за всички останали инструменти.
После се усмихнал и добавил:
- Няма нищо по-смъртоносно от депресията и отчаянието!