На една пейка седели Любовта и Раздялата и както всеки ден наблюдавали по някоя двойка и клюкарствали. Раздялата казала на Любовта:
 
- Хайде да се хванем на бас, че ще ги разделя.
 
- Нека да отида до тях само веднъж и после можеш да правиш каквото искаш. Нека видим дали ще успееш да ги разделиш - казала Любовта.
 
Раздялата се съгласила. Любовта отишла при двойката, докоснала ги и видяла как през очите им прехвърча искра. Любовта отишла и казала на Раздялата:
 
- Сега е твой ред.
 
- Не сега нищо не мога да направя - казала тя. Сърцата им са пълни с любов. Ще ги навестя по-късно.
 
Минало време. Раздялата отишла в дома на двойката. Там видяла, че жената вече е майка с бебе в ръцете, а до нея бил мъжът, баща на детето. Раздялата се надявала, че любовта им вече си е отишла, но като погледнала в очите им, видяла там Благодарността. Раздялата си казала: "Ами ще мина после пак".
 
Минали години. Раздялата пак навестила дома им. Там видяла как децата си играели из къщата, бащата тъкмо се връщал, уморен от работа, майката успокоявала едно от децата. Раздялата решила, че сега е моментът. И Любовта и Благодарността отдавна трябвало да ги няма. Но като погледнала в очите им, там видяла Уважението и Разбирането. "После пак ще погледна" - казала тя.
 
И пак се върнала. Децата вече били пораснали, родителите им помагали със съвети. Погледнала в очите им и разочаровано въздъхнала - там било Доверието. "Няма къде да ми избягат, пак ще дойда", си казала Раздялата.
 
Минало време и Раздялата пак отишла в дома им. Там си играели внуците, а една старица си плетяла до камината. Раздялата се зарадвала, мислела, че нейното време най-накрая е дошло и поискала да погледне в очите на старицата. Но тя станала и излязла от къщата. Раздялата тръгнала след нея. Старицата отишла на гробището и седнала пред гроба на мъжа си. "Закъснях!", си казала Раздялата. Времето е свършило моята работа" и погледнала в очите на старицата. А там видяла сълзи и спомени..... спомени за Любов, Благодарност, Уважение, Разбиране и Доверие...
 
Назад НАЗАД