Един мъдър старец минавал пътьом покрай едно китно селце и решил да остане да живее в него. Той обичал децата и прекарвал много време с тях. Също така обичал и да им прави подаръци, но винаги им подарявал само крехки и чупливи вещи.
Колкото и да се стараели децата да ги пазят, даровете често се чупели. Децата се натъжавали и плачели. Минавало време и мъдрецът пак им подарявал играчки, но колкото по-големи ставали децата, толкова по-чупливи играчки им правел.
Родителите не издържали и отишли при него да му потърсят сметка:
– Ти си мъдър и желаеш само добро на нашите деца! Но защо им правиш такива подаръци? Те се стараят да ги пазят, колкото могат, но играчките въпреки всичко се чупят и децата страдат. А играчките са толкова красиви, че не може да не си играеш с тях.
– Нима не разбирате – усмихнал се мъдрецът – не след дълго и някой ще им подари сърцето си. Може би, това, което правя сега, ще ги научи да бъдат много внимателни с безценния дар, който ще получат след време.
НАЗАД
