Живеел един старец. Той бил не просто старец, а Хранител. Боговете, виждайки неговата мъдрост, му поверили сандък, в който била заключена най-страшната дума.
Старецът се заселил високо в планината и веднъж седмично се спускал в селото, за да попълни запасите си. Там живеели двама момци, които нито умеели, нито желаели да работят. Научили за стареца и разбрали, че боговете са го направили хранител на съкровище. Решили да откраднат съкровището и да забогатеят.
Речено-сторено.
Промъкнали се в пещерата и видели голям каменен сандък без ключалка. А на капака бил издълбан надпис "Добре помисли, защото после ще бъде ..."
Те със смях отворили сандъка, а в него лежала малка дъсчица с една-единствена дума на нея: "КЪСНО". В пещерата притъмняло, въздухът станал леден. Младежите били ужасени:
-Нищо ли не може да се направи?
-Вече не, - чул се зад гърбовете им спокойният глас на стареца - щом е написано на дъсчицата ...
НАЗАД
