Веднъж двама ученици потърсили учителя с молба да разреши техен спор. Учениците не можели да постигнат съгласие как е правилно да се формулират отговорите при събеседване с клиенти и партньори. Първият от тях бил на следното мнение:
- Учителю, аз мисля, че е най-правилно да се отговаря на зададен въпрос незабавно и след това, ако е допусната грешка, да се коригира. А не да караме събеседника твърде дълго да чака отговора!
На което другият възразил:
— Не, не съм съгласен! Напротив, отговорът трябва да се обмисля внимателно, да се претегля всяка дреболия и детайл, за да се даде правилния отговор, независимо колко време ще отнеме това.
Тогава учителят взел един сочен портокал в ръката си и се обърнал към първия ученик:
- Ако дадеш на своя събеседник да изяде едната половина на портокала, непочистена от кората, а чак след това втората, вече почистена, има опасност да я хвърли, защото ще продължава да му горчи от кората на първата половина.
След това учителят се обърнал към втория ученик, който до момента слушал доволен, предвкусвайки победата си в спора.
- Ти, разбира се, няма да почерпиш своя събеседник с горчив портокал. Не, ти дълго и старателно ще го почистваш от кората, от меките бели жилки под нея и т.н. Но, опасявам се, че твоят събеденик просто ще изгуби търпение и ще си тръгне без да дочака обещаното.
- Тогава, как е редно да постъпим? – в един глас попитали учениците.
- Преди да поднесете портокал на когото и да е, научете се да го почиствате така, че да не храните вашия събеседник нито с горчилка, нито с напразни очаквания. Докато се научите да го правите както трябва, поверете този процес на този, когото се каните да нагостите. И още нещо – по-често белете портокали за себе си!
НАЗАД
