Един учител бил щастлив през целия си живот и вечна усмивка греела на лицето му. Дори когато умирал, той се смеел. Неговите ученици седели около него и един от тях го запитал:
- Цял живот се смеете и чак сега събрахме смелост да ви попитаме – как го правите? Дори сега, в последната ви минута... Какво му е смешното?
Старият учител отговорил:
- Преди много години, когато бях младеж, вече знаех какво е страдание и мъка. Тогава срещнах моя учител. Той беше 70-годишен, но се смееше сякаш без причина. Попитах го „Как го правите?”, а той ми отвърна: „Аз съм свободен да избирам. Това е моят избор. Всяка сутрин, когато отворя очи, аз се питам – радост или тъга? И аз винаги избирам радостта, защото е много по-естествена.”
НАЗАД
