В един оазис дълбоко в пустинята пристигнал изморен пътник, пийнал си вода от извора, поседнал да почине и попитал стареца, който си почивал на сянка, близо до водата:

- Какви хора живеят тук на това място, искам да се установя тук за по-дълго време.

Старецът му отговорил с въпрос:

- Разкажи ми ти първо, какви хора живеят там, откъдето ти идваш?

- Хора с лоши помисли и намерения, които мислят само за себе си – отвърнал мъжът.

- На такива ще попаднеш и тук – му отвърнал старецът.

Мъжът опаковал багажа си и поел отново по своя незнаен път. В същия ден друг пътник се приближил до водата, за си почине и да пие. Видял стареца, поздравил го и попитал:

- Какви хора живеят на това благословено от бога място?

Старецът отново отговорил със същия въпрос:

- Разкажи ми ти първо, какви хора живеят там, откъдето ти идваш?

- Прекрасни, честни, гостоприемни, дружелюбни и добри. Много ми е мъчно за това, че трябваше да се разделим и те много ми липсват.

- Такива хора ще намериш и тук – отвърнал старецът.

Запитали възрастния мъж:

- Как можеш да дадеш два различни отговора на един и същи въпрос?

Без да се замисля, старецът отвърнал:

- Очите ни са отворени към това, което носим в сърцето си, само това можем да видим. Човек, който не е намерил нищо добро в другите, не може да намери нищо хубаво, нито тук, нито на което и да е друго място!