Когато Бог създавал жената, той работил късно на шестия ден.
При него дошъл един ангел и го попитал:
- Защо отделяш толкова много време за това?
Господ му отговорил:
- Виж само колко различни изисквания трябва да изпълня, преди да я сметна за готова. Тя трябва да се мие лесно, но да не е пластмаса, да има над 200 подвижни части и при това да се движи грациозно. Трябва да се лекува сама, когато е болна. Да работи по 18 часа на денонощие. Трябва да има само две ръце, но да може да прегръща с тях едновременно няколко деца, и то така да ги прегръща, че да излекува всяка болка, независимо дали е душевна или са си ударили коляното.
Ангелът бил впечатлен.
- Това стандартен модел ли е? Но това е невъзможно! Цялата тази работа не може да се свърши за един ден. Отложи я за после.
- Не - казал Господ. - Ще я довърша днес и тя ще бъде моята любимка.
Ангелът се доближил и докоснал жената.
- Господи, но тя е толкова нежна!
- Да, тя е нежна, но освен това съм я направил и много силна. Не можеш да си представиш дори колко неща може да издържи и преодолее. Изглежда ранима, но крие в себе си огромна мощ.
- А тя може ли да мисли?, попитал ангелът.
Бог казал:
- Тя може не само да мисли, но и да се аргументира и убеждава.
Ангелът докоснал бузите на жената.
- Господи, мисля, че тази тук е дефектна, струва ми се, че тече.
- Не, тя не е дефектна, поправил го Бог и продължил: Това са сълзи.
- Те за какво са? попитал ангелът.
- Те са израз на нейната тъга, нейната любов, нейната самота, нейните страдания и нейната гордост.
Ангелът бил наистина впечатлен.
- Господи, ти си гений! Помислил си за всичко. Жената наистина е невероятна! - О, да - казал Бог. Тя има сила, с която може да удиви мъжа. Тя може да се смее, когато й се плаче. Тя може да се усмихва, когато я е страх. Тя ще помага на друг, когато самата тя има нужда от помощ. Само един неин поглед е способен да направи онова, което мъжът не може да постигне...
Ангелът занемял и гледал жената като омагьосан. После Господ въздъхнал:
- Тя все пак има един недостатък, който може да й съсипе живота, ако тя сама не го поправи.
- Какъв е този недостатък?
- Тя не си знае цената...
Жените изненадват не само мъжете със силата си. От самото си раждане, те преминават през какви ли не трудности, отглеждат децата си, грижат се за дома, семейството, прехраната, но в същото време сияят от щастие, любов и радост само при вида на любимия и децата си.
Силата на жената е в нейната усмивка, зад която се крие неистовото желание да изкрещи. Бори се, когато й е трудно, и никога не се отказва. Противопоставя се на несправедливостите и помага на този, който е в беда, без да очаква нещо в замяна. Тя пее, когато всъщност й се плаче. Плаче, когато е щастлива и когато чуе "Мамо, обичам те!". Лишава се от собствените си нужди в името на това малката й дъщеря да има нови обувки, а порасналото й момче нова топка. Защото ги обича безусловно! Радва се на успехите им и страда наравно с тях. Обича приятелите си и ги подкрепя, когато им е трудно.
Всъщност жената е това, което кара света да се върти!