– Какъв искаш да станеш, като пораснеш? – питали Мишлето лелите и чичовците.
– Слон – отвръщало Мишлето.
– Юнак! – възкликвали лелите и чичовците. – Ние си останахме мишки, но пред теб са отворени всички пътища, само се учи.
И Мишлето учело. Учело за отличен.
– Винаги трябва да се стремиш към нещо голямо и светло – казвал на Мишлето учителят Кърт. – И слон ще станеш, всичко е пред теб.
Мишлето завършило училище и отишло на курс за слонове. Завършило и него и получило диплома за Голям слон.
Но като слон не го взели никъде, а като мишка не искало да работи.
– Не тъгувай – казвали му лелите и чичовците, – още си млад и всичко е пред теб. И слон ще станеш. А ако не станеш, не е беда. Ние не сме слонове и пак ни е добре.
Минало време. Мишлето завистливо гледало щастливите мишки, които били просто мишки. И с нетърпение чакало най-накрая да стане слон.
– Всичко е пред мен – само се успокоявало Мишлето. – Всичко все още е пред мен.
Веднъж срещнало Слон и го попитало:
– Как стана Голям слон?
– Аз съм се родил слон – отвърнал Слонът.
– А за какво мечтаеше в детството?
– Мечтаех да стана човек – отвърнал Слонът.
– И защо не стана?
– Станах – отвърнал Слонът. – Веднъж спасих давещи се деца и ми казаха, че съм човек.
– Но ти си слон! – изненадало се Мишлето. – Голям, с хобот ...
– Външният вид не е най-важното – отвърнал Слонът. – Най-важното е в душата и в делата.
– Тогава и аз ще стана човек – решило Мишлето.
– Постарай се – казал Слонът. – Човек е най-високата титла на света.
Юрий Степанов, "Чудесни истории"
НАЗАД
