„Има неща, които повече няма да търпя. И не защото станах арогантен, а просто, защото стигнах до момент в живота си, когато не искам да губя повече време с неща, които не са ми приятни или ме нараняват. Няма да търпя повече цинично отношение, безсмислено критикуване и предявяване на каквито и да било изисквания, по какъвто и да било повод.
Изгубих желание да се опитвам се харесам на хората, които не ме харесват, да обичам тези, които не ме обичат и да се усмихвам на тези, които не ми се усмихват.
Няма да изгубя и минута повече за хора, които ме лъжат и се опитват да ме манипулират. Повече няма да търпя претенции, лицемерие, фалш и евтини неискрени хвалби. Няма да толерирам избирателната ерудиция, нито академичната арогантност. Няма да допускам клюките в живота си. Няма да участвам в конфликти и безмисленото съревнование. Вярвам, че светът предлага неограничени възможности и затова ще избягвам хора със закостенели разбирания и ненужно упорство в характера.
Няма да се примирявам с приятели, които те предават и на които не можеш да разчиташ.
Няма да общувам с хора, които не знаят как да направят комплимент или да те подкрепят с една окуражителна дума. Както и с хора, чиито сърца са корави като камък. Хора, които са жестоки с други хора. И животни.
И накрая - повече няма да търпя хора, които не заслужават моето търпение!”
Тези думи често се приписват на великолепната Мерил Стрийп. Техен автор обаче е португалският писател Хосе Тейксейра. Всъщност, няма особено значение кой е първоизточникът, нали? Важното е, че в тях е събрана мъдрост, която може да промени живота ти... Стига да изречеш простичките думи:
Повече няма да търпя...
НАЗАД
