X

"Прогонваш злото в мен" - любовното писмо на Яворов към Мина

от в 09:30 на 06.11.2015 в Всичко за теб | Любов


"Прогонваш злото в мен" - любовното писмо на Яворов към Мина

Чистата, но трагична, любов на Пейо Яворов и Мина Тодорова продължава да вдъхновява поколения наред. Отношенията между двамата се осъществяват основно чрез писма, които сами по себе си са образци за една истинска поезия. В началото Мина не споделя чувствата на 12 години по-големия от нея поет. Преломен момент във връзката им се оказва излизането на шедьовъра "Две хубави очи". Та коя дама не би се впечатлила от нежността на любовта на виртуоз като Яворов? В следващите редове можете да прочетете едно от писмата, в които поета изразява чувствата си към своята любима.

Може би никога женски образ не е вдъхнал толкова обаяние, може би никога очи на девойка не са грели с такава чистота... Винаги, като те видя, мое щастие, аз чувствам желание да се моля като един грешник, който обаче не очаква изкупление на своите грехове. Аз бих желал да не съществуваше моето минало до вчерашния ден, когато те съзрях като една икона и когато те слушах като една небесна песен.

Аз бих желал целият ми живот да беше само един спомен за тебе и цялото ми същество - само една мечта все за тебе.

Защо е у мене тая наложителна потреба с тон на изповед всякога, когато искам да те доближа? Така вярващият християнин чрез разкаяние се доближава и влиза в общение със своя Бог. Ако всякога, когато душата ми се устреми към тебе, аз усещам същата потреба, то е, защото ти си единственото мое блаженство, на което се кланям в живота си. И винаги, когато мисля (за тебе), аз чувствам да витае над мене духът на майка ми... Аз молех нейният дух да застане между нас и ни раздели, ако моята любов ти носи нещастие, или да направлява всяка моя стъпка, за да ти дам щастие. Аз молих нея, защото ясно съзнавам, че всичко добро и ценно, което съществува в натурата ми, е наследено от нея, и всичко лошо - от другаде някъде. Това добро никога не се смесва с лошото у мене - едното и другото всякога са враждували помежду си. И аз чувствам злото победено и замлъкнало всякога, когато те погледна отблизо. Ангел мой, твоят образ помага на добрия дух в душата ми. Аз бих бил сега друг човек, ако миналата година не бях те изпускал твърде често из пред очи. И усещайки се тогава достоен за твоята невинност, аз бих намерил думи за тиха молитва към духа на майка си...

Но ако ти я казвам тая молитва, с цялата си ужасна откровеност, то е, защото подир нея аз вече се чувствам по-друг... достоен за твоето чувство - и вече не в правото си да го считам - да, твоето чувство към мене, един грях!

Ето, аз трябва да ти пратя и двете мои поеми ("Месалина" и "Клеопатра")... Но изпращайки ги, аз те моля да ги хвърлиш в печката непогледнати. Нека твоята душа се не докосва до тях. Аз още веднъж няма да напиша подобни неща, защото ти ще ги четеш. Остани и в бъдеще в чистотата си, мой снежнобял ангел и идеал на моята покварена душа.

 



Теми   любовно писмо | Мина Тодорова | Пейо Яворов

Още по темата

Коментари

Зареждане






x

Ако не искаш да получаваш най-интересните статии, натисни тук.