Хедър МакМанами е любяща майка, която остави на съпруга си Джеф писмо, което той да публикува във Фейсбук от нейно име. Хедър е диагностицирана с рак на гърдата през 2013-та. В края на миналата година тя почина, едва на 36 години. Въпреки тежката си участ, до последния си дъх Хедър и мислела за другите. Тя е имала желание дъщеря й да знае повече за майчината любов, която е изпитвала към нея. Но най-вече тя е имала желание всички ние да ценим всеки ден, който имаме и да вземаме с пълни шепи от това толкова чупливо наше пътешествие.
Здравейте всички,
Публикувам това в памет на любовта на живота ми. Това са нейни думи. Много любов на всички. – Джеф МакМанами.
Така... имам добра и лоша новина. Лошата е, че очевидно, аз съм мъртва. Добрата - че ако четете това, то най – вероятно вие не сте (освен ако няма WI-fi в отвъдното). Да, това е гадно. Дори повече от гадно, но все пак съм толкова щастлива, че имах живот изпълнен с любов, радост и страхотни приятели. Щастлива съм да кажа, че не съжалявам за нищо и отдадох цялата си енергия, за да живея докрай. Обичам ви всички и благодаря за този страхотен живот.
Каквато и религия да ви носи спокойствие, радвам се, че го имате. Въпреки това уважавайте това, че ние не сме религиозни. Моля ви не казвайте на Брияна, че съм в Рая. За нея това означава, че съм предпочела да бъда някъде другаде вместо да остана при нея. В действителност направих всичко по силите си, за да бъда с нея, защото няма място, което да предпочета пред възможността да остана с нея и Джеф. Моля, не я обърквайте, карайки я да си помисли дори за секунда, че това не е вярно. Защото аз не съм в Рая, аз съм тук. Но никога повече в тялото, което се обърна срещу мен. Моята енергия, моята любов, моят смях, тези незабравими спомени, те всички са тук с вас. Моля, не мислете за мен със съжаление или тъга. Усмихвайте се, знаейки, че имахме нашето време заедно и то беше прекрасно. Мразя да правя хората тъжни. Повече от всичко. Обичам да карам хората да се смеят и усмихват, моля, предпочетете го пред скръбта за трагичните условия, предшестващи смъртта ми. Забавлявайте се със спомените, които имахме. Моля, разказвайте на Брияна истории, с които тя да разбере колко много съм я обичали, колко горда ще бъда с нея винаги. Защото нищо не обичах повече, от това да бъда нейна майка. Нищо. Всеки миг с нея беше истинско щастие. Не можех да си представя нищо такова, преди тя да дойде в моя свят. И не казвайте, че загубих борбата с рака. Защото той може да е отнел почти всичко от мен, но никога не взе надеждата и радостта. Не беше битка, а просто живот, в който понякога се случват случайности, несправедлив е и това е всичко. Не загубих! Начинът, по който живях толкова години с рак, считам за своята голяма победа. Моля ви, запомнете го.
Най-важното е, че имах невероятния късмет да прекарам около десет години с любовта на живота си и най-добър приятел – Джеф.
Истинската любов и сродните души съществуват. Всеки ден, с Джеф до мен, бе пълен с веселие и любов. Той е наистина най-добрият съпруг във Вселената. По време на моята болест той не се поколеба нито за миг, дори в моменти, в които всеки друг би избягал. Дори в най-лошия ден, който можете да си представите, ние намерихме начин да се смеем заедно. Обичам го повече от самия живот и се надявам, че любов като нашата ще живее вечно. Времето е най-ценното нещо в този свят, да споделям живота си с Джеф толкова дълго е нещо, за което съм безкрайно благодарна. Обичам те, Джеф. Вярвам, че тази магията, която Брияна внесе в живота ни е наистина красива.
Сърцето ми се къса при мисълта, че трябва да кажа „Сбогом”. Знам че това е тъжно колкото за мен, толкова и за вас. Последното нещо, което искам е да ви карам да бъдете тъжни. Надявам се, че с времето, ще можете да се усмихвате, когато си мислите за мен, защото имахме прекрасен живот.
Приятели, аз ви обичам и ви благодаря за вълнуващия и благословен живот. Благодаря също на изумителните лекари и сестри, които положиха невероятни грижи за мен. Не се съмнявам, че моят екип, ми даде всички възможности за добри дни, които можеха. От все сърце пожелавам на моите приятели дълъг, изпълнен със здраве живот и се надявам, че ще могат да оценяват дара на живота всеки ден така както аз го правех.
Ако отидете на погребението ми, моля изпейте „Буре на моя ковчег” (Keg on My Coffin) и танцувайте върху бара заради мен. Това искрено ще ме зарадва! Празнувайте красотата на живота със страхотно парти, защото знаете, че това бих искала и аз и вярвайте, че по един странен начин ще бъда там (знаете колко мразя да изпускам цялата забава). Очаквам с нетърпение да преследвам всички вас като духче, така че това не е толкова „Сбогом” колкото „До скоро”. Моля ви направете ми услуга, отделяйте по няколко минути всеки ден, за да оцените крехкото приключение наречено наш живот. Никога не забравяйте: Всеки ден е от значение.
НАЗАД
