Забързано мина и този ден. И щеше да мине като всеки друг, ако не трябваше да попълня купчината документи, чакащи реда си, че последния срок бил утре. Коя дата сме? Пиша механично 15.09.13. Звъни ми най-близката ми приятелка и бивша съученичка, живее срещу нас и ме пита дали мога да купя букет цветя, така и така съм по центъра, а у тях било лудница. И най-накрая ми прищрака – днес е 15ти септември (неделя), а утре е 16ти септември (понеделник) – първият учебен ден, а тя имаше тази година първокласничка. Два са въпросите, които изплуваха в главата ми. Първият - кога порасна това дете? И вторият - от кога 15.09 е поредния ден от месеца за мен...
Купих букета и отидох у тях. Нямаше такава еуфория. Малката подскачаше около новата розова раница с WinX и обясняваше как вече е голяма и е ученичка, че бебета ходят на детска градина, а големите на училище. Показа ми тетрадките – с кукли Барби и етикетите за учебниците с Хана Монтана. Радостта е голяма. На училище щяло да има нови деца, но тя щяла да сяда с Раличка, най-добрата ѝ приятелка (живее над нас и пее, и танцува много, познайте от къде знам). Та те двете ще ходят заедно на училище и ще бъдат отличнички, за да е доволна мама, а и защото са умни (баба Еля така казала).
Когато се прибрах ми стана едно тегаво, защото началото на учебната година, вече не беше празник за мен. То по-скоро беше неприятното усещане за още по-пълни трамваи сутрин. Бива ли така да се променят нещата? A с това време свързвам най-хубавите си спомени, от тогава са ми най-верните приятели, най-ценните знания, най-лудите истории.
Утре ще изляза по-рано, ще купя някой от останалите твърде скъпи букети, ще мина през моето училище и ще го подаря на класната. Все пак е празник – първият учебен ден!
НАЗАД
