X

Пътят към теб... минава през теб

от в 09:55 на 30.11.2016 в Всичко за теб | Щастие


Пътят към теб... минава през теб

Пътят към теб... минава през теб Снимка: funnyjunk.com

Гората живееше свой живот, вятърът се разхождаше в короните на дърветата, и шумоленето на листата създаваше впечатление, че те водят помежду си непрекъснат разговор. Долу сред листата течеше свой живот. В този момент там се прожеждаше среща на обществото на гъсениците. В техния живот малко неща се променяха. Те непрекъснато ядяха листа и си мислеха, че това е смисълът на живота им. Тяхно задължение било да уважават и поддържат живи старите обичаи, защото са свещени. Голяма пухкава гъсеница се обърна към събратята си.

- Чула съм, - каза тя, - че съществува горски дух, който ни помага, на нас, гъсениците да получим нещо ново и чудесно. Аз ще го открия за да узная подробности, а след това ще ви разкажа и на вас.

Когато гъсениците се разотидоха тя извика горския дух и не след дълго, той безшумно се спусна към нея. Духът на гората бил много красив, но гъсеницата не можеше да го види, защото продължаваше да си седи долу сред листата.

- Не виждам лицето ти, - каза голямата гъсеница.

- Повдигни се малко и ще ме видиш, - нежно й отговори гоският дух.

- Това е много трудно. Нали виждаш колко съм голяма и пухкава. Власинките ми могат да пострадат. Я по-добре ми разкажи за онова удивително чудо, което може да се случи само на гъсениците и на никой друг.

- Да, това е истина, има такова чудо. Гъсениците са го заслужили, с това, че спазват обичаите на гората, и това чудо може да ти се случи във всеки един момент, трябва само да го поискаш.

- А в какво, всъщност, се състои този дар?

- Същността му се състои в това, че ти можеш със собствени сили да се превърнеш в крилато същество и да полетиш! Ти ще получиш крила с несравнима разцветка. Към теб ще се отнасят с възхищение и ти ще можеш да летиш където си поискаш. Ще можеш лесно да си намираш храна и да се срещнеш с други крилати същества. Всичко това може да ти се случи когато ти сама го пожелаеш.

- Летящи гъсеници, - със съмнение произнесе нашата героиня. – Това ми звучи невероятно. Ако това е истина покажи ми ги тези крилати същества. Искам да ги видя.

- С най-голямо удоволствие. За целта трябва да се повдигнеш малко по-високо. Те са тук до нас, прелитат от клон на клон, греят се от лъчите на слънцето и от нищо не се нуждаят.

- От лъчите на слънцето! – възкликна гъсеницата. – Слънцето за нас, гъсениците е много опасно. То може да опърли власинките ни и тогава за нас ще започнат сериозни проблеми.

- Когато се превърнеш в крилато същество, слънцето ще те направи още по-красива, - меко и търпеливо обясни горският дух. – Целият ти живот ще се промени. Ти няма даа пълзиш долу, сред листата, ти ще кръжиш сред дърветата и ще виждаш света на далече.

Известно време гъсеницата замислено мълчеше.

- Ти искаш от мен да оставя уютното си жилище сред листата и да започна да пълзя някъде нагоре, където ме чакат какви ли не опасности?

- Ако искаш да видиш крилатите същества точно това трябва да направиш, - търпеливо отговори духа.

- Не, - отговори гъсеницата, - аз не мога да направя подобно нещо. Това е много опасно! Гъсениците винаги гледат надолу, за да могат лесно да намерят храната си, а не се врът някъде си горе неизвесно защо. Това за което ми говориш, не е за нас.

Гъсеницата замълча за миг.

- А по какъв начин ние се превръщаме в тези крилати същества? – реши да си изясни тя.

Горският дух обясни, че това е биологичен процес, който се осъществява за извесно време. За целта е нужно известно време да се прекара в така наречения пашкул в пълен мрак и мълчание, докато всичко не стане готово за мига, в който ще го напусне като прекрасно летящо същество с пъстри крила.

Гъсеницата слушаше без да прекъсва като не преставаше да дъвче едно листо.

- Правилно ли разбрах? Ти искаш, ние доброволно да се откажем от храната, да се пъхнем в някакъв пашкул, който не сме и виждали. Ние сме длъжни в пълен мрак и мълчание да прекараме там няколко месеца?

- Да, точно така, - отговори горския дух, като се досети накъде клони гъсеницата.

- А ти можеш ли да направиш така, че да не седим толкова дълго в пашкула? И ако може да не е на тъмно. Мисля, че сме заслужили това.

- Да, заслужили сте си го, - каза спокойно духа, - и вие притежавате нужната сила за тази метаморфоза. Тази сила е присъща на всяка гъсеница.

- Това ми се струва нещо много подозрително и рисковано. Можем да умрем от глад. Всяка гъсеница знае, че тя трябва непрекъснато да яде листа, за да оцелее.

Гъсеницата помисли още малко и каза на духа:

- Върви си.

Духът на гората тихичко изчезна, а тя продължаваше да си мърмори:

- Летящи гъсеници. По-голяма глупост не бях чувала! На следващия ден гъсенцата събра останалите гъсеници, за да им разкаже всичко, което беше научила. Тълпата слушаше с голямо внимание разказа на голямата гъсеница.

- Духа на гората е лош дух! – каза гъсеницата. – Той иска да ни подмами на някакво тъмно място, където има голяма вероятност да загинем. Той казва, че нашите собствени тела могат да ни превърнат в летящи гъсеници и за да се случи това, ние трябва няколко месеца да спрем да се храним.

Всички гъсеници дружно започнаха да се смеят.

- Ние всички знаем, че един добър дух няма да предложи подобно нещо, - продължаваше гъсеницата, - Такива метаморфози може да осъществи само бог и никой друг. – С демонстративно самочувствие голямата гъсеница добави: - Аз се срещнах със зъл дух, но успях да разпозная кой е всъщност!

След нейните думи, събралите се гъсеници започнаха одобрително да шушукат, качиха голямата гъсеница на пухкавите си гръбчета и започнаха да я въртят и да я благославят за това, че ги е спасила от сигурна смърт. А в същото време до тях кипи съвсем друг живот. Ако се повдигнат съвсем малко по-високо, през короните на дърветата могат да видят онези, които летят. Множество от летящи гъсеници с най-удивителните и ярки окраски свободно пърхат от дърво на дърво в топлия слънчев ден. Тях ги наричат пеперуди. До неотдавна те са били долу сред пълзящите гъсеници, а сега животът им е изпълнен с радост, светлина и всичко им е наред. Всички те са се променили благодарение на онзи дар, който им е заложен изначално и от който те са успяли да се възползват, като са преодоляли страха и съмненето си.

Автор: Неизвестен

 



Теми   притча | промяна

Още по темата

Коментари

Зареждане






x

Ако не искаш да получаваш най-интересните статии, натисни тук.