„Аз съм майка на трима сина. Нямам дъщери. Имам просто три очарователни момчета.
Но често чувам коментари от типа:
- Все пак ще се опиташ ли да заченеш момиче?
- Три момчета… Сигурно много се уморяваш.
- Три момчета (лека ирония). Сигурно няма кой да ти помага. Съжалявам!
Или най-лошото:
- Синът остава вкъщи докато не намери друга жена – съпруга. А дъщерята си остава дъщеря до края на живота ти.
Доволна съм, че сега имам трима сина и подобни коментари не ме безпокоят. Но наскоро чух думи, които заседнаха дълбоко в съзнанието ми и оставиха следа в сърцето ми.
Всичко се случи по време на семейна закуска на терасата на едно кафене. Цареше обичайният хаос: „Не, длъжен си да го доядеш” или „Престани да бършеш ръцете си в дрехите на брат си”, „Подайте салфетки, че сока се разля на масата”. И изведнъж целият този хаос спря.
Непозната възрастна жена дойде до нашата маса и каза: „Имате прекрасни момчета”. Изглеждаше все едно не знае дали може да ми каже още нещо, но накрая се реши и каза: „Знаете ли и аз имам трима сина. И те така се грижат за мен.” Тя го каза с една лека усмивка и гордост, след което я помолих да ми разкаже повече. Тя беше прехвърлила 90, но говореше за синовете си с такава радост, все едно вчера са се появили на бял свят. Накрая възрастната жена добави: „Те заедно се грижат така добре за мен, както не би могла да го направи нито една дъщеря на света. Толкова съм щастлива, че имам трима сина”.
Думите ѝ бяха толкова ободрителни, че си помислих, колко хубаво ще е един ден да съм на нейно място. Почувствах необикновена гордост за това, че ми се родиха три прекрасни момчета!
1. Моите момчета имат супер сили и непрекъснато пазят дома ни от злодеи. Сигурна съм, че те винаги ще ме пазят и защитават.
2. Аз съм любимата жена в живота им и те ми го казват всеки ден. Колко е прекрасно да осъзнавам, че до края на живота ми ще ме посещават и обичат трима красавци, независимо от това, на колко години съм.
3. Когато те са наблизо, не ми се налага дори да се замисля кой ще отвори вратата.
4. Те постоянно строят нещо от „Лего” или разнасят вкъщи всякакви шпионски неща. За мен това е пример за истински мъже, които са способни след време да се грижат за семейството си.
Когато тази възрастна жена си отиваше, аз ѝ казах: „Благодаря, че ми казахте това!”. Тя се обърна и очите ни се срещнаха. Разменихме си погледи, които могат да разберат само две майки на момчета, без значение, че сме хора от различни поколения.
НАЗАД
