Очите ти ... очите съм забравила.
Сълзите ти обаче ще ги помня.
Как трудно ги преглъщаш на прощаване,
със побелели устни на перона.
Боли да се прощаваш с любовта.
Боли - да я захвърлиш непотребна.
Палач да бъдеш на една душа.
Кървят секундите последни.
Така навярно ще те помня,
от избора разкъсан, мълчалив.
Последни мигове и кървав спомен,
до смърт разплакан ден горчив...
* * *
Не плачели мъжете... Плачат!
Преглъщат сухо мъжките сълзи.
С очите мокри отривисто крачат
и крият колко много ги боли...
Автор: Валентина Цвяткова
НАЗАД
