X

Рокля с цвят на истинска любов

от в 19:11 на 15.02.2016 в Всичко за теб | Любов


Рокля с цвят на истинска любов

Рокля с цвят на истинска любов

Един ден, когато бяхме на гости в бабината къща, реших да се разровя в големия стар гардероб. Той беше направен от масивно дърво и винаги беше разпалвал любопитството и изследователската ми страст.

Тайничко излязох от хола, където ни посрещаше баба и се мушнах в стаята с гардероба. Отворих скърцащите му врати, вдъхнах аромата на нафталин и се потопих в неговия пъстър свят.

Открих какви ли не забравени съкровища: бродирани каренца; бели ризи с широки везани ръкави; покривки, плетени на една кука; китеници, тъкани от баба. „Божичко, каква прелест!”, мислех си аз, докато преминавах към дрехите на закачалки.

Там, сред палта, балтони и сака открих една светлорозова рокля, която елегантно ми се усмихваше. Не устоях на изкушението и веднага я облякох. Беше като ушита за мен.

Върнах се в хола при мама и баба и с манекенска походка тържествено разходих роклята пред тях. Майка ахна и плесна с ръце:

- Любимата ми розова рокля! Къде я намери?

- В гардероба, при палтата. Добре ми стои, нали? – усмихнах се аз и се завъртях, за да могат да ме огледат от всички страни.

Мама въздъхна и каза:

- Да, прекрасна си. Как ли щеше да ти се зарадва баща ти, ако можеше да те види сега! Бях облечена с тази рокля, когато се запознахме с него.

Знаех историята на първата им среща. Майка работела в Боровец, а татко отишъл на почивка там. Една лятна вечер майка била на ресторант с приятелки, когато красив млад мъж се приближил до тяхната маса и я поканил на танц. Майка се смутила, но приела поканата на непознатия. От притеснение, по време на танца, без да иска го настъпила, а той, явно също смутен, й се извинил. Тогава тя се засмяла и му казала: „Но защо ми се извинявате? Аз ви настъпих, аз трябва да ви се извиня.” И така, конфузната ситуация станала смешна и разчупила леда помежду им. Явно е било любов от пръв поглед, защото две седмици по-късно се сгодили, а след три месеца – сключили брак.

Знаех тази история, но не предполагах, че майка помни с коя рокля е била облечена тогава. Още по-вълнуващо беше, че след толкова години аз намерих тази рокля и сега бях облечена с нея. Майка стана, бръкна в едно от чекмеджетата на бабиния скрин и извади от там красив кожен гердан във формата на четирилистна детелина. Сложи го на врата ми и ми каза:

- А това е герданът, който носех с тази рокля. Носи ги и ти със здраве! Дано ти донесат късмета, който донесоха на мен! Дано и ти срещнеш истинската любов! После тайничко избърса една сълза, която издайнически се търкулна по бузата й.

Аз се усмихнах на роклята със цвят на истинска любов, погладих четирилистната детелина, която разцъфна на гърдите ми. Пожелах си и аз някой ден да имам дъщеря, на която да дам тази рокля и това бижу, и да й разкажа не една, а две красиви истории за истинската любов – едната на нейната баба, а другата - моята.

Автор: Даниела Илиева



Теми   баба | внучка | гардероб | история | любов | майка | рокля | сватба

Още по темата

Коментари

Зареждане






x

Ако не искаш да получаваш най-интересните статии, натисни тук.