Чакаш ме притеснена.
Както винаги.
Всичко блести.
Но още разчистваш и подреждаш.
Подготвила си и най-малките детайли.
Чаршафите.
Виното.
Дори нощната лампа.
Която ми позволява да се любувам на извивките ти.
Обичам, когато се бавиш в банята.
За да ти разгледам книгите.
И десктопа на компютъра.
На който има сто иконки.
Докато се гледаш в огледалото.
И не спираш да се питаш.
"Какво правя? Не съм такава!"
Не си.
Не по принцип.
Не утре.
Не вдругиден.
Не и с друг.
Но днес си.
С мен си.
Точно такава.
Каквато сама не можеш да се познаеш.
Бързо забравяш.
Защо си се колебала.
Когато останеш.
Само по моя парфюм.
Затова толкова пъти.
Ме викаш.
Уж.
За последно.
НАЗАД
