Казват, че за да сме в хармония със самите себе си трябва да постигнем вътрешен мир. Аз бих казала – да си създадем такъв. Но да го създадем, уповавайки се на себе си, чрез своите собствени убеждения, ресурси и желания. Привидно вътрешното спокойствие, към което се стреми всеки от нас, се описва като изключително крехко и нестабилно състояние. Това е така защото масовият човек разчита на външната среда и фактори да сведе битието и житието си до онова състояние на душевна удовлетвореност, което всъщност можем да постигнем само ние.
Единственият и сигурен лост, на който трябва да се опрем, е свободната си воля. Да действаме и чувстваме живота повече според себе си и по-малко според другите.
За съжаление, повечето от нас са твърде погълнати да се харесват на околните и едва когато решат, че заветната цел е постигната разбират, че илюзията им рано или късно ще се стовари върху тях с цялата си тежест и последствия.
Докато бясно препускат из дните си, надбягвайки се с времето – забравиха кои са. Прахосват време и енергия да анализират другите. Изучиха техните мисли, чувства и болки, а своите чинно прикриха зад маски. Подчиниха се. С времето Личностите, с техните мечти и желания се предадоха на масовката. Претопиха се в нея, сляха се в нещо голямо, ала загубиха поотделно същността си. От страх и с надеждата, че това е печеливша стратегия. И тя е такава всъщност, но не за тях, а за обществото, което ги уеднаквява. Същото общество, което искрено искат да ги присъедини към редиците си.
Преди да се усетят образите им се преплетоха в безкраен маскарад. Ролите триумфират една след друга и всичко изглеждаше като сценария на живота им. Повярваха си, че следвайки общоприетото ще си гарантират така желаното щастие, одобрение и вътрешна свобода. Нарисувахте се в чужди картини и някъде по средата загубиха авторството. И докато пейзажите и героите се сменяха, картината им придоби все по-отблъскващ и тъжен вид.
Вече не се разпознаваха в нея.
И това е така, защото там отдавна ги няма.
Късметлии ще са тези, които се припознаят в написаното. Онези, които достигайки предела на възможностите си, осъзнаят, че това не е начинът, а грозна илюзия и криворазбрано въображение. Осъзнаят, че това не е техният път.
Онези, които искат да изживеят своя, не чуждия живот...
Онези, които искат да рисуват свои картини, върху свое платно...
Онези, които нямат време да сглобяват до безкрай нечий чужд пъзел...
Или да търсят своето място в него...
А и маската, зад която се криеха не им става вече. Ненужна е. Болезнена...
Аз няма да маскирам душата си, каквото и да ми струва това. Не желая да принадлежа към общество от равнодушни обвинители. Избирам себе си. Макар и понякога ужасно да боли.
Защото без значение от желанията и мотивите, довели ни до дъното, свободната воля ни е дадена свише. Ограниченията са наш избор.
НАЗАД
