Серджо - на 85 години към Америка

Пътувам с полет София-Амстердам. Настанявам се до беловлас и добре облечен господин. Реших, че е чужденец и го поздравих на английски. Оказа се, че недочува и когато ми отговори питайки ме какво го питам, разбрах, че всъщност е българин. Самолетът излетя и се поразговорихме.
Серджо пътува за Ню Йорк. Когато го попитах при внуците и децата си ли отива, той ми каза така:

- Не, отивам си вкъщи. Нямам деца, нямам и внуци. Ерген съм.
- Оооо, така ли, отговорих аз, сигурно сте в Щатите от доста години. От колко години сте там?
Серджо се подсмихна и ми каза - от 7 години.
Този Серджо…. Хвърли ме в размисли. Белите му коси подсказваха достолепна възраст някъде към осемдесетте. Извадих от 80 цифрата 7 и взех да мигам неразбиращо.
- Серджо, извинете за въпроса, но на колко сте години?
- На 85. Защо ме питате?
- Ами не мога да разбера нещо. Вие сте заминали за Щатите на има няма 78 години.
- Да, на толкова бях.
- Ама как така? На толкова години? Да тръгнете към толкова далечно място… Защо така? Как така? Как решихте? / не спирах да заливам Серджо с въпроси/
- Ами мечта! Мечтаех цял живот да обиколя света и да видя Америка. И отидох…
- Ама не сте ли тръгнали късно?
- Какво ми е? Защо да е късно ? Никога не е късно? Исках, отидох!

Направо не можех да повярвам.

…. Невероятно.. Не може да бъде.. Мислех, че само младите тръгват по света да търсят късмета си и да се развиват… Мислех, ама на - грешала съм.

Серджо продължи да ми разказва. Някак разбъркано, вероятно като мислите му в момента, или май като моите мисли... Разказваше ми каквото му бе на сърце. А аз го слушах. Обръщаше се към мен и разказваше. На пресекулки. И така докато кацнахме в Амстердам.

Серджо:
Родом съм от Пловдив. /заплака….бършеше сълзите си с ръка - като децата/
Седем години живея в Ню Йорк. Под наем съм там. Не ми харесва Ню Йорк. Друго е Пловдив, София, Варна, Бургас...морето... Там гърчолята, мои приятели ме научиха на риболов и ми стана хоби. Та сега ходим за риба в океана. Работих три години като електротехник и сега имам пенсия. Пенсионер съм. Не ми е голяма никак пенсията там, ама добре е. То и в България не е голяма.
Гражданин съм на Америка. Цял живот жадувам да видя Америка. И Германия исках да видя. Работил съм в МВР - правех ел инсталациите на автомобилите им.
В Ню Йорк живея в Астория. Там съм. В Пловдив живея в арменския квартал. Арменец съм аз.

А любовта? - питам

Любов? За мен е късно вече. Имах в живота приятелки, но бяха временни. Имах и германки за приятелки. Съжалявам, че не се ожених. Обичам децата. Късно е за жена да има до мен. На 85 съм. Каквото е писано.

В Америка няма общност на приятелство. Всеки гони парите. Бизнес. Всичко там е бизнес. Хубава им е социалната политика. Храната им също е хубава. Там няма имитации. Сиренето е сирене, месото е месо.
Служил съм в София. В Лозенец. От 2 години направиха службата на 3, та беше много трудно. Произведоха ме от младши сержант на сержант.
Брат ми почина. Има дъщеря. Сестра ми също като мен никога не се задоми и не си намери другар.

От две вечери не мога да спя... за тези хора дето загинаха в Горни Лом…Тези хора дето умряха…15 човека… и нищо не е останало от тях. Нито пепел даже…Е, защо се ражда човек?...Сега за останалите близки е много тежко… Не ми излизат от главата. Целият свят греши. Има ли човек, който да е чист? 

В България ме връщат само няколко неща. Имам сестра, имам племенница, снаха. И милион приятели. От къщи до главната улица няма човек, който да не ми каже „добре дошъл“.
Много обичам диня със сирене. Казах на сестра ми да не готви за мен. Обичам супи и ядох в едни стол. Не преяждам никога. И бързо се насищам. В Америка си готвя сам. Готвя сърми със зеле, бамя, ходя на риболов. Идват и ме взимат сутрин в 5 ч моите приятели гърците.

Много сте хубава….имате хубави очи.. блестят

Очаквам от бъдещето само да съм здрав. Да съм далеч от болници и лекари.
Престанах да купувам. Ще раздам инструментите си на приятелите си като си тръгна за България. Искам догодина или по-догодина да си се върна обратно. Снаха ми и сестра ми имат нужда от мен. Аз ги поддържам.

Как Ви се видя България?- питам
- В България не е хубаво. 

Затова ли отидохте в Америка? – питам.
- Не, няма общо с политиката. Аз Америка ако я знаех преди, никога нямаше да ида.
Вярвам в Бог. В Ню Йорк арменци и гърци са ми приятели. Заминах, за да видя свят. Аз бях известен електротехник в Пловдив. Имам майсторско свидетелство. Уважаваха ме. Когато поправях колите на тези в МВР ги питах защо не ме пускат да замина навън, а те ми викат- защото, арменче, ти няма да се върнеш…/засмя се и след това отново заплака/ 

Какво носиш от България натам сега?- питам.
- Нищо! Само две кутии шоколад за едни деца. Какво да нося дето там го няма? Нищо не нося и за себе си от България. Една книга за бай Ганьо си нося.
И да Ви кажа. Мисля си сега, защо на софийското летище ме сложиха в количка и с нея ме докараха до самолета..Не разбрах защо…

/Саркиз Четинян - Серджо наистина изглеждаше като момче. Със спретнати модерни панталони, красива риза, стройна осанка и енергична походка. Е, побеляла е косата му. Очите му добри. А погледът тъжен.

На добър час, Серджо. Лек път и меко кацане в Ню Йорк. И до нови срещи в Пловдив. Догодина или по-догодина..И не позволявай да те слагат на количка по аерогарите./

6 октомври 2014 г.
Със Серджо пътува и разговаря Владина Цекова

НАЗАД