Ще я изгубиш, защото един ден ще осъзнае, че заслужава повече

Ще я изгубиш, защото един ден ще осъзнае, че заслужава повече. 

А може би вече го осъзнава, че все още предпочита да вярва в теб. Все още избира да вижда доброто у теб, въпреки всички нанесени разочарования. Все още чака да се промениш, да видиш истинската й стойност, да й дадеш любовта, която заслужава. 

Но един ден ще разере, че проблемът никога не е бил в нея. Че тя винаги е била достатъчно добра. Но явно не и за теб. Просто защото никой не е достатъчно добър за теб. Никой освен самият теб.

Един ден ще разбере, че вината не е нейна. А твоя. Защото ти си този, който не участва истински във връзката ви. Ти си този, който не се бори за нея. Който не се бори за никого. И за нищо. Освен за себе си.

И този ден тя ще започне да руши пиедестела, на който си стъпил. Пиедестала, който тя изгради за теб. Този ден ще започне да гради нов пиедестал - за самата себе си. И тя ще започне да се грижи за себе си по начина, по който се грижеше за теб. 

Този ден ще осъзнае, че не трябва да е толкова трудно. Че ти си този, който го прави трудно. 

И ще спре да те слуша. И да ти вярва. Ще спре да приема безкрайните ти извинения и да те оправдава. Ще спре да си затваря очите за егоизма ти.

Защото един ден ще осъзнае, че се е уморила. Уморила се е да се бори за теб. Уморила се е да те чака. Уморила се е да страда.

Уморила се е от игрите. От това да внимава какво да каже, как да го каже и колко време да изчака, преди да го каже.

Уморила се от смяната на настроенията ти. От това, че един ден искаш да си с нея, а на следващия искаш да избягаш от нея.

Уморила се е от несигурността. И от страха. И това да е сама, когато уж не е сама.

Уморила се е от това да те кара да не се страхуваш - от откровеността й, от това, че ти показва без задръжки чувствата си, от това, че с готовност ти разкрива сърцето си.

Знам, че имаш чувства към нея. Знам го. И ти го знаеш.

Проблемът е, че чувствата ти не са достатъчни. Не са достатъчни, за да те накарат да избереш нея. Пред себе си. 

Това беше разликата между вас - че тя избираше теб, всеки ден. Тя отговаряше на всяко твое обаждане, без значение колко е часът. Тя беше там всеки път, когато имаше нужда от нея. И го правеше, без да иска нищо от теб. Защото знаеше, че, когато поиска нещо, ти винаги я разочароваше. И тя се научи да не го прави. Научи се да не иска.

Затова един един тя ще си тръгне от теб, без да се сбогува.

Ще си тръгне от теб, за да инвестира времето и чувствата си в някой, който не си играе с нейните чувства, за да разбере своите. Някой, който няма да си намира извинения. Няма да отменя срещите в последния момент. Няма да дава обещания, които не спазва.

Някой, който няма да й казва това, което й иска да чуе, само защото звучи добре. Ще й азва това, което мисли. И ще го мисли. Няма да си играе с нея. Ще го е грижа за нея и ще й го показва. 

Някой, който ще й даде това, което тя искаше ти да й дадеш. 

И тогава ще осъзнаеш какво си имал. И какво си изгубил.

Какво е било твое. И какво никога вече няма да е.

Автор: К. Кърли

НАЗАД