В тенденция се е превърнало мнението, че децата и възрастните са равнопоставени. Приема се за нормално родителите или преподавателите им да вземат под внимание детските чувства, да се грижат винаги да им е забавно и да толерират невъзпитаните им прояви като вик на независимост.
Британският вестник „Телеграф” публикува статия на Джудит Уудс, в която тя проследява тази тенденция, близка до корените й – Швеция. Заглавието на материала е: „Родиха ли шведските толерантни родители едно поколение чудовища“. Шведският толерантен модел на родителство се превръща в основа на модерните теории за възпитание. Според него детето е „център на света”, около който се върти всичко, и това му дава свободата да прави, каквото пожелае.
Шведският психиатър Дейвид Еберхард е баща на 6 деца. Той е автор на книга, озаглавена „Как децата завзеха властта“. Според него новото поколение шведи, които са отгледани спрямо модерните толерантни теории, са лишени от всякаква социална съпричастност, нямат лична устойчивост и страдат от големи житейски разочарования, когато пораснат. Еберхард твърди, че родителите трябва да умеят да казват „Не” на своите деца. Те трябва да се държат като родители на децата си, а не като техни най-добри приятели. Отговорност на родителя е да подготви детето си за живота, който го очаква като възрастен. В Швеция обаче на всяка форма на възпитание се гледа като нарушаване на детските правата. „Експерти“ твърдят, че родителите трябва да преговарят с децата си, вместо да ги наказват. Това обаче само показва колко неправилно разбират концепцията на родителството. Еберхард твърди, че теорията за толерантното родителство се е провалила напълно. Заради нея в Швеция дисциплината в училищата е нарушена. Най-плашещото обаче е друго – това е рязко увеличилият се брой на опитите за самоубийство на деца в тинейджърска възраст.
През 1979 година Швеция се превръща в първата страна в света, която въвежда забрана за физическо наказание. Това е добре, но след това се стига до тенденцията, която продължава да се развива. Разваля се йерархията в семейството, децата поемат властта и от тях започва да зависи какво ще се случва семейството. Децата се превръщат в шефове, на които никой не може да противоречи, за да не наруши правата им. Франк Фуреди е професор по социология в университета в Кент и е автор на „Параноичното родителство“. Той споделя, че за него най-притеснителното в шведското общество е абдикацията на възрастните от властта, от която те са се отказали доброволно. Според него тенденцията, която стартира с отричането на наказанията, прераства в страх децата да бъдат възпитавани, а това всъщност е нещото, което родителите трябва да правят. Основният проблем според професора не е какво се случва с тях като деца, а в онова, което ще ги сполети, когато самите те станат възрастни.
Първите проблеми са налице още в училище. Децата в Швеция, които са отгледани от толерантни родители, не изпълняват това, което им казват учителите. Те имат твърде висока оценка за себе си, но тя рядко отговаря на реалността. Дейвид Еберхард разкрива, че се появяват притеснителни психически разстройства, самонаранявания и опити за самоубийство. Това е в резултат на безотговорното родителско поведение. Няма как да се очаква, че дете, което е отгледано без никакви ограничения от родителите си, изведнъж ще стане отговорен тийнейджър, който има дисциплина и отношение към околните.
Когато Дейвид Еберхард издава своята книга и излага тезата си, че децата в Швеция са твърде невъзпитани, това разбунва духовете в страната. Еберхард се сдобива с много противници, които твърдят, че шведският модел на родителство е пример, от който може да се вдъхнови светът. Според противниците на психиатъра шведските деца са много щастливи, защото израстват без ограничения. Освен тях обаче се появяват и много шведи, които не отричат какво реално се случва с децата през последните години. Много учители и родители събират смелост да споделят мнения и да разкажат втрещяващи случки с деца на различни възрасти, които имат непристойно поведение.
Дейвид Еберхард не отрича, че трябва да слушаме децата си, но признава, че в Швеция това е стигнало твърде далече. В Швеция децата решават всичко, което се случва в семейството – от това кога да си лягат, до това къде ще се ходи на почивка. В голяма проблем се превръща това, че младите шведи са неподготвени за зрелостта. Границите и ограниченията не са любими за никого, но трябва да ги има, те са по-добрият вариант от пълната свобода и липсата на ограничения. Младите хора в Швеция, които са израснали по този начин, изпитват разочарование от живота, особено когато наближат 20-те години. Еберхард споделя, че се наблюдава огромен ръст в опитите за самоубийство, най-вече сред момичетата, които са на възраст между 15 и 25 години.
Джудит Уудс, авторката от вестник „Телеграф”, споделя, че отглеждането на деца е изкуство, а не наука. Самата тя не се опитва да бъде приятел със своята дъщеря, а да бъде отговорен родител. Уудс се стреми да съчетае твърдостта и справедливостта на родителството със забавлението.
НАЗАД
